Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 255

Сипа си още една чаша и се зае да обмисля следващия си ход.

Когато допиваше чашата, бе осъзнала, че вариантът е само един.

Три часа по-късно Катрин наемаше стая в четиризвезден хотел близо до Нюкасъл. Бе научила, че една от тайните на добрата журналистика е да знаеш кога да упорстваш и кога да чакаш търпеливо. Жаждата й да разкрие тайната, която се криеше зад този случай, се уталожваше от мъдростта на опита. Никога не бе препоръчително да се появиш без предупреждение в нечий дом късно вечерта. Знаеше, че в такъв случай първата мисъл на хората е, че се е случило нещо лошо, дори преди да отвориш уста.

Сутрин настроението на хората бе по-оптимистично. Това бе всеизвестно, още отпреди появата на пощаджиите, която автоматично будеше надежда за някаква приятна новина. Затова, още от времето, когато беше репортер, винаги избягваше да посещава хората късно вечер и залагаше на сутрешните си появи.

Катрин най-сетне успя да заспи, докато гледаше някакъв филм, и се събуди чак в девет, доволна, че е успяла да си почине въпреки всичко, което се въртеше из главата й. Първо се обади в болницата. Казаха й, че почти няма промяна, но имало слаби основания за оптимизъм. Обади се и в дома на семейство Бенет, но се включи телефонният секретар. Предаде най-добри пожелания и затвори.

Един час по-късно вече шофираше по шосе А1. Още не бе стигнала до къщата, когато вратата се отвори.

— Катрин — усмивката осея с бръчици широкото лице на Томи Клъф. — Каква приятна изненада! Заповядай, ще седнем отзад в градината.

Тя го последва през безупречно чистата дневна и кухнята и двамата излязоха в градината зад къщата — същински рай, изпълнен с ароматни цветя и храсти. Томи Клъф й обясни, че ги е подбирал специално, за да привличат птици и пеперуди. Днес пчелите жужаха тихо, многоцветните пеперуди трептяха с крила наоколо, докато двамата разговаряха.

Томи придърпа един дървен стол за Катрин, после се разположи на пейката, от която се виждаше морето далеч надолу.

— И така, какво те носи насам? — попита той, след като и двамата седнаха.

Тя въздъхна.