Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 252

От изчетените материали и разговорите бе научила, че Алисън Картър е имала един-единствен белег — тънка бяла черта, дълга около два сантиметра, която пресичала по диагонал дясната й вежда, от външния ъгъл на окото до челото. Случило се през лятото на годината след смъртта на баща й. Алисън тичала през двора на училището с бутилка мляко в ръка. Спънала се и паднала, бутилката се счупила и едно парче стъкло я порязало. Според майка й белегът бил най-забележим през лятото, когато имала лек загар — точно какъвто бе случаят и с Дженис Уейнрайт.

Изведнъж Катрин бе връхлетяна от мъчително главоболие. Обърна колата и я подкара бавно и внимателно по обратния път към Лонгнор. Имаше само едно възможно обяснение на това, което бе видяла — и то бе невъзможно. Но ако Алисън Картър беше мъртва, която бе тогава Дженис Уейнрайт? Как беше възможно жена, която би могла да бъде клонирана от Алисън Картър, да дойде да живее в имението Скардейл и никой да не направи никаква връзка със случилото се през 1963-а? А ако такава връзка съществуваше, как бе възможно собствената й сестра да няма никаква представа от нея?

Катрин паркира колата и отиде до магазинчето за вестници. Купи си пакет „Марлборо Лайтс“ и кибрит. Когато се прибра, си сипа чаша вино — толкова изстудено, че зъбите я заболяха. В това поне имаше някаква логика. После запали първата си цигара от дванайсет години насам. Главата й се замая, но така беше по-добре. Никотинът нахлу в кръвта й — и това й се стори най-естественото нещо на света.

Тя изпуши съсредоточено цигарата, после седна с хартия и молив пред себе си и започна да пише. След един час беше стигнала до две предположения:

Предположение 1. Ако Алисън Картър не беше мъртва, сега би изглеждала точно като Дженис Уейнрайт.

Предположение 2. Алисън Картър е Дженис Уейнрайт.

Беше си съставила и план на действие. Ако предположенията й бяха верни, завършването на книгата щеше да изисква още доста работа. Но това не й пречеше. Ако Алисън Картър беше жива, „Мястото на екзекуцията“ щеше да стане още по-вълнуваща книга. И беше убедена, че ще успее да накара Джордж да погледне нещата от нейна гледна точка, щом се оправеше дотолкова, че да обсъдят сериозно последиците.

Първата стъпка бе да се обади на заместничката си в Лондон.

— Бевърли, обажда се Катрин. — Тя успя да придаде на гласа си оживление, каквото изобщо не изпитваше.

— Здрасти! Как е животът в онази пустош?

— Когато слънцето грее като днес, не я давам за никакъв Лондон.

— Е, аз пък нямам търпение да се върнеш. Тук е абсолютна лудница. Нямаш представа какво е намислил Рупърт за коледния брой…

— Не сега, Бев — каза твърдо Катрин. — Имам една спешна задача за теб. Трябва ми човек, който прави компютърно състаряване на снимки. За предпочитане да живее някъде наблизо.