Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 251

Катрин спря пред имението. Пред входа беше паркиран един джип — тойота на около пет години. Очевидно Дженис Уейнрайт си беше у дома. Тя поседя в колата, докато обмисляше какво да предприеме.

Не можеше току-така да се появи на прага и да попита: „Какво се случи с Джордж Бенет тук вчера, та иска да спра издаването на книгата ни? Какво толкова ужасно е станало по време на посещението му във вашия дом, че почти веднага след това е получил масивен инфаркт?“ А какво друго можеше да каже?

Помисли си дали да попита Кати Ломас виждала ли се е предния ден с Джордж. Обърна се да погледне към Ларк Котидж, но колата на Кати не беше отпред. Изнервена, Катрин излезе от колата. След като нямаше друг начин, трябваше да прибегне до журналистически похвати и да лъже с все сила. Тръгна по тясната пътека към входа на кухнята и почука на вратата с тежкото месингово чукче. Измина цяла минута, след това вратата се отвори рязко. Заслепена от силната слънчева светлина, Катрин виждаше само силуета на жената, застанала в тъмното помещение.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — каза тя.

— Вие сигурно сте Дженис Уейнрайт. Познавам сестра ви Хелън. Казвам се Катрин Хийткоут. Вие бяхте така мила да ми позволите да огледам дома ви във връзка с книгата за случая Алисън Картър, която пиша.

Катрин не можеше да бъде съвсем сигурна, но изпита чувството, че жената срещу нея се отдръпна, когато чу думите й.

— Спомням си — каза тя с равен тон.

— Исках да попитам дали е възможно да погледна дома ви още веднъж?

Очите на Катрин започваха да привикват към мрака на кухнята. Каза си, че Дженис Уенрайт изглежда подчертано стресната.

— Сега не е удобно — може би друг път. Ще уредя нещо с Кати — каза тя припряно. Думите й се застъпваха от бързина.

— Само партерния етаж. Няма да ви преча.

— Имам работа — каза твърдо другата жена.

Вратата се притвори. Инстинктивно, Катрин пристъпи по-близо, за да попречи на Дженис да я затвори напълно. Тогава видя това, което бе видял и Джордж Бенет. Не отстъпи, а по-скоро залитна назад.

— Говорете с Кати — бяха последните думи на Дженис Уейнрайт. Като насън, Катрин чу как щракна ключалката, после как резето се плъзна с трясък на мястото си. Зашеметена, тя се обърна и тръгна обратно към колата си, препъвайки се като сомнамбул.

Сега като че ли разбираше защо Джордж бе написал писмото. Но ако бе права, не виждаше как би могла да го каже на сина му. Освен това, то не можеше да я принуди да се откаже от книгата. Откритието й говореше само, че зад случая Алисън Картър се криеше друга, по-дълбоко скрита истина, за чието съществуване не бяха подозирали нито тя, нито Джордж. А това само затвърждаваше решението й да разкрие цялата истина, за която бяха вдигнали наздравица с Пол онази вечер в Лондон.

Катрин седеше в колата напълно неподвижно, без да усеща убийствената жега. Сега, след първия шок, почти не можеше да повярва, че е видяла наистина това, което бе видяла. Казваше си, че е невъзможно, че е било зрителна измама — но в такъв случай и Джордж Бенет трябваше да е станал жертва на зрителна измама. Приликата бе забележителна, чак зловеща. Все пак, ако това бе всичко, той би могъл да го отдаде на странно съвпадение. Но Катрин съзнаваше, че няма на този свят такава случайна прилика, която да включва и съвпадение на белези.