Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 250

— Джордж не би сторил нищо, за да засегне Дженис, колкото и разстроен да е бил — каза Катрин. — Той е толкова мил човек.

Пол се покашля.

— Да, така е. — Той погледна часовника си. — По-добре да вървя.

— Кога трябва да се върнеш в Брюксел? — Катрин стана.

Пол сви рамене.

— Трябваше да тръгнем вдругиден, но очевидно сега плановете се променят. Ще изчакам да видя какво ще бъде състоянието му.

— Ще повървя с теб до входа.

Когато наближиха болницата, Пол изведнъж възкликна:

— Това е Хелън! — и затича уплашено напред.

Когато наближи, Хелън се обърна към него и се усмихна, поднасяйки кутия кока-кола към устните си. Пол не забеляза усмивката й.

— Да не би нещо да се е случило с татко? — попита той.

— Не, просто исках да изляза за малко на чист въздух. — Тя протегна ръка и го прегърна през кръста в желанието си да го успокои.

— Някаква промяна? — попита Катрин.

Хелън поклати глава.

— Никаква. Пол, мисля, че трябва да убедим майка ти да хапне нещо и да изпие един чай. — Тя се усмихна на Катрин. — Нали познаваш Ан, не е мръднала от леглото му, откак го внесоха в интензивно отделение. Ще се изтощи.

— Оставям ви да вървите при нея — кимна Катрин.

Пол хвана ръката й.

— Опитай се да разбереш какво е видял — или чул, или може би си е припомнил — каза той. — Моля те.

— Ще направя всичко възможно — отвърна Катрин. Проследи ги с поглед, докато влизаха обратно в сградата, доволна, че има задача, с която може би ще облекчи чувството на вина, което развиваше Пол. Това, че по този начин действаше и в свой интерес, бе се превърнало във второстепенно съображение — защото тя изведнъж разбра с изненада, че Джордж Бенет означава за нея много повече, отколкото би признала преди. Толкова повече трябваше да държи на излизането на книгата, която най-сетне щеше да представи заслугите му в реална светлина. А това бе нещо, което тя можеше да гарантира.

2.

Август 1998 г.

Каквото и да бе смутило мислите на Джордж Бенет, то бе станало в Скардейл, в това Катрин бе сигурна. Беше видял нещо, но какво? Как бе възможно едно толкова кратко посещение да предизвика такава катастрофална реакция? Катрин би проявила разбиране, ако той бе пожелал тя да направи някои промени в светлината на нещо, което му бе дошло на ум, но какво толкова изключително се бе случило, че да го накара да отхвърли целия проект? И ако случилото се е било от такова огромно значение, как бе възможно никой друг от семейството да не е забелязал нищо?

В трептящия от горещина въздух на августовския следобед бе много трудно да приемеш, че Скардейл е същото онова мрачно, притиснато от зимата селце, което бе посетила през февруари. Лятото бе се оказало дъждовно, затова тревата бе гъста и зелена, а по дърветата се мяркаха повече отсенки на зеленото, отколкото един художник би могъл да улови. В гъстата им сянка дори невзрачните къщи на Скардейл добиваха романтична атмосфера. Цареше спокойствие, нямаше и следа от зловещите събития, разтърсили селото преди тридесет и пет години.