Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 249

Катрин си пое дълбоко дъх. Нямаше да е честно да остави Пол да се чуди какво е било това толкова важно писмо.

— Писмото беше до мен — каза тя.

— До теб ли? За какво пък ти е писал? — Пол беше удивен.

— Предполагам, че не е искал да разговаря с мен лично — каза тя. — Мисля, че не е бил уверен, че ще издържи на съпротивата ми.

— Не разбирам какво говориш — намръщи се Пол.

— Баща ти поиска от мен да спра издаването на книгата. Без да ми даде каквито и да било обяснения — каза Катрин.

— Какво? Но това е напълно безсмислено!

— И на мен ми се стори така. Затова дойдох в Кромфорд тази сутрин. Съседката ви ме уведоми какво е станало.

Пол я изгледа мрачно.

— И ти реши да го притиснеш тук? Много съобразително от твоя страна, Катрин.

Тя поклати глава.

— Не ме разбираш правилно, Пол. Когато чух какво се е случило с Джордж, първата ми мисъл беше за него, за всички вас. Исках да ви предложа помощ, подкрепа, всичко от което се нуждаете.

Пол мълчеше и обмисляше думите й. В очите му продължаваше да се таи съмнение.

— Привързах се много към родителите ти през последните шест месеца. Какъвто и да е проблемът с книгата, той може да почака. Вярвай ми, Пол, много повече се безпокоя за здравето на баща ти.

Пол забарабани с пръсти по облегалката на пейката. Очевидно не бе наследил способността на баща си да стои дълго време неподвижно.

— Виж какво, Катрин, ужасно съжалявам, че ти се сопнах, но прекарах тежка нощ. Не съм в състояние да разсъждавам нормално.

Тя протегна ръка и докосна неговата.

— Знам. Ако мога да помогна с нещо, просто ми кажи — моля те.

Пол въздъхна.

— Наистина можеш да направиш нещо за мен. Искам да знам какво предизвика тази криза. Искам да знам какво стана вчера, за да се стигне до неговия инфаркт. Ако трябва да му помогна, искам да знам какво се крие зад всичко това. Ти си запозната по-добре от всеки друг с връзката между баща ми и Скардейл, затова може би ще успееш да разбереш какво, по дяволите, го е засегнало толкова дълбоко, та чак сърцето отказа да му служи.

Катрин усети как напрежението й постепенно намалява. Това, че самият Пол й възлагаше да направи нещо, което така или иначе бе решила да предприеме, я накара да се почувства по-добре.

— Ще направя всичко по силите си — каза тя. — Сигурен ли си, че снощи не се е случило нищо друго, което да го разстрои? Искам да кажа, след като се върна от пощата.

Пол поклати глава.

— Всички отидохме до селската кръчма. Има градина отзад и поседяхме там, пихме бира и си говорихме за незначителни неща. — Той замълча и се намръщи. — Но татко беше нервен. Няколко пъти ми се наложи да му повтарям това, което бях казал, защото не можеше да се съсредоточи.

— Хелън също ли е на мнение, че се е държал странно?

— И тя като мен остана с впечатлението, че той сякаш беше изключил. По нейна преценка това станало, когато пристигнахме в Скардейл. Тя забеляза, но вероятно човек, който не го познава добре, надали би се впечатлил. Ако сестра й се е засегнала от мълчанието на татко, поне не е споменала нищо пред нея…