Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 248

— Как се случи това? — попита тя тихо.

Пол въздъхна отново.

— Не мога да се отърва от мисълта, че ние с Хелън сме виновни… — той замълча. — Имаш ли нещо против да излезем навън? Тази болнична атмосфера ме потиска. Чувствам се замаян. Имам нужда от малко чист въздух.

В асансьора и двамата мълчаха. Навън Катрин посочи редицата пейки от другата страна на паркинга. Седнаха и загледаха добре подкастрените розови храсти, без да ги виждат. Пол отметна глава назад и задиша дълбоко.

— От къде на къде вие да сте виновни за инфаркта на баща ти? — попита след малко Катрин.

Пол прекара ръка по косата си.

— Когато отидохме в Скардейл, явно стана нещо, което го развълнува страшно. И аз не знам какво точно… Той не каза нищо, но забелязах, че е страшно напрегнат, когато пристигнахме в къщата на Джен. После, когато влязохме, имах чувството, че ще припадне.

Побледня и се изпоти, като човек с пристъп на мигрена. Като че ли не можеше да се съсредоточи. Едва размени една-две думи с Джен, и непрекъснато се озърташе, като че ли се боеше, че от някоя стена може да изскочи призрак.

— Каза ли какво го е разстроило толкова?

Пол потърка носа си с пръст.

— Мисля, че самото завръщане в Скардейл след толкова години бе причина за шока. Очевидно мисълта не му е излизала от ума през цялото време, докато работехте върху книгата. — Той отпусна рамене. — Аз съм виновен. Трябваше да му повярвам, че не вдига много шум за нищо, като казваше, че не иска да се върне в Скардейл.

— Няма как да си можел да предположиш, че ще се поболее от това — каза меко Катрин. — Не бива да се обвиняваш. Инфарктите не идват току-така — предпоставките се натрупват в продължение на години. В случая на баща ти имаш тежката и продължителна работа, многото пушене и нездравословна храна, ядена на крак. Не може ти да имаш вина за случилото се.

Пол я погледна с горчивина.

— Отиването в Скардейл предизвика инфаркта.

— Кой знае дали е така. Сам казваш, че не си забелязал нищо конкретно, което би могло да го разстрои.

— Знам. Сто пъти прехвърлих на ум всичко. Обядвахме в градината. Той почти не яде — а иначе има добър апетит. Каза, че е заради горещината, и честно казано, наистина беше много топло. Като се нахранихме, Джен тръгна с мама да й покаже градината. Обикаляха дълго, сравняваха разсади, уговаряха се да си разменят калеми, такива работи. Татко отиде да се поразходи на селската морава, но се върна след десетина минути. После седна под един кестен и така си остана, взираше се в пространството. Тръгнахме си към три, защото мама искаше да види и панаира на художествените занаяти в Бъкстън, и в шест си бяхме у дома.

— И Джордж не каза нито дума за нещо, което да го е смутило?

Пол поклати глава.

— Нищичко. Каза, че трябвало да напише едно писмо, и се качи горе. Хелън и мама започнаха да правят салатата, аз окосих моравата. Той слезе след половин час и каза, че отива до централната поща в Матлок, защото искал да бъде сигурен, че писмото ще замине веднага, а при нас не събират пощата вечер. Стори ми се малко странно, но пък той никога не е обичал да отлага работата си.