Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 246

Когато се върна обратно пред къщата, едно вероятно обяснение й дойде на ум. Ако Пол и Хелън бяха наели кола, може би бяха взели в нея Ан и Джордж. Но тази мисъл само затвърди решението й да разговаря с Джордж. Ако трябваше да чака до довечера, за да го види, така и щеше да направи. Седеше пред входа и се чудеше дали да наблюдава къщата от колата, или да слезе до селото, за да се порови в книжарницата, когато чу, че някой я вика.

Съседката бе излязла пред къщата си и я гледаше изненадано.

— Катрин? — повтори тя.

— Здравей, Сандра. — Катрин успя да скалъпи една професионална усмивка. — Случайно да знаеш къде са Ан и Джордж?

Съседката я зяпна.

— Ти нищо ли не знаеш? — каза тя накрая с неприкрито задоволство, което се дължеше на факта, че Катрин не знае нещо, което й бе известно.

— Какво е това, което би трябвало да знам? — попита невъзмутимо Катрин.

— Мислех си, че си уведомена. Той получи инфаркт.

Катрин на свой ред я зяпна невярващо.

— Инфаркт ли?

— Закараха го по спешност в болницата тази сутрин — заяви доволно Сандра. — Разбира се, Ан тръгна с линейката. Пол и Хелън ги последваха с тяхната кола.

Ужасена, Катрин се покашля.

— Има ли някакви новини?

— Пол се върна, за да вземе някои работи на баща си и аз, разбира се, го поразпитах. Джордж е в интензивно отделение. Пол каза, че е бил на косъм от смъртта, но лекарите го успокоили, че баща му не се предава. Ние, разбира се, знаем, че е такъв човек.

Катрин не можеше да си обясни защо жената срещу нея е изпълнена с такова задоволство от случилото се. Не й се искаше да го отдава на клюкарска наслада от съзнанието, че е знаела нещо, което се оказа новина за Катрин, но друго обяснение нямаше.

— В коя болница е? — попита тя.

— В Дерби, в сърдечното отделение — отвърна съседката.

Катрин вече бързаше нагоре по хълма.

— Няма да те пуснат — подвикна Сандра след нея. — Пускат само близки роднини.

— Ще видим — измърмори мрачно под нос Катрин. Както можеше и да се очаква, опасенията й за живота на Джордж се изродиха в безсмислен гняв. Как смееше той да я лишава от удовлетворението да си изясни какво, по дяволите, бе станало, заставайки на прага на смъртта?

Едва докато караше по пътя към Дерби, яростта й се охлади и тя започна да съзнава колко ужасна е била изминалата нощ за Ан, за Пол и Хелън, и разбира се, най-вече за Джордж — пленник на едно тяло, което отказваше да му служи. Тя не можеше да си представи нещо по-страшно за човек като Джордж. Макар и на шейсет и пет години, той беше още здрав и стегнат човек, умът му функционираше по-добре от този на повечето полицаи на действителна служба, които познаваше. Все още бе в състояние да попълни докрай кръстословицата на „Гардиън“ — нещо, с което Катрин в никакъв случай не можеше да се похвали. Близкото сътрудничество с него бе събудило у Катрин не само уважение, но и привързаност. Неприятно й бе да си го представи повален от болестта.