Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 236

— Разбира се, Джордж отказа да играе по свирката ми. Беше твърдо решен да не прехвърля Алисън на детективите, които се занимаваха с останалите два случая. Не знам дали е било нюх или чист инат, но се оказа прав. Разбира се, тогава никой от нас дори не бе чувал за Иън Брейди и Майра Хиндли тогава, но Джордж като че ли инстинктивно разбра, че това, което се е случило с Алисън, е нещо различно, и че е негова работа да го разкрие.

— Но нали все пак благодарение на Джордж си се добрал до „Флийт Стрийт“? — попита Катрин.

— Несъмнено. От случая Алисън Картър излязоха няколко страхотни статии. Помня и онова мое знаменито хрумване с ясновидката. Това беше моят пропуск ми за голямата сцена. Иронията в случая е, че затова така и нямах възможността да отразя истинските разкрития около „Убийствата в тресавищата“.

Изведнъж Смарт се отплесна и заразказва за славните дни, когато бе работил като репортер за няколко национални всекидневника, а накрая се бе върнал в „Дейли Нюз“ като заместник отговорен редактор на вечерното издание. Бяха го пенсионирали преди три години, но все още му се намираше работа за по три вечери седмично при новинарите.

— Тези репортери, дето ги назначават сега, хабер си нямат от нашата работа. Затова им трябва някой за вечерното издание — някой, който знае за какво става дума. И още нещо ще ти кажа. Случаят Алисън Картър ми се отрази и по друг начин, освен че подпомогна кариерата ми — призна Смарт. — Дойде ми отгоре след предишните изчезвания и ме отказа окончателно от мисълта някога да имам свои деца. За съжаление жена ми не беше на същото мнение. Така че можеш да броиш и брака ми като странична злополука около този случай. Това, което се случи в онова малко дербишърско селце през една декемврийска нощ, имаше последици, които тогава никой не би могъл да предвиди.

Често става така със случаи, при които има действителен елемент на тайнственост. Никой така и не узнава какво се е случило в действителност, а животът на всички замесени минава под микроскоп. Внезапно на бял свят излизат всякакви тайни. Обикновено гледката не е никак приятна.

— Имаш ли някакви съжаления за начина, по който си отразявал случая? — попита Катрин.

Той й се усмихна покровителствено.

— Катрин, мила моя, аз бях един от най-добрите. Така погледнато, продължавам да бъда. Моята работа, така, както аз я виждах, беше двупосочна. Първо, длъжен бях да осигуря на редактора хубави, силни истории, които да се явяват първо при нас, така че съществуващата читателска публика да ни остане вярна и към нея да се присъединяват нови читатели. Второ, бях длъжен да действам като остен на полицията, за да не стават прекалено самодоволни.

Ако това ми струваше някой и друг скандал с ченгетата, е, какво — моята кожа е дебела. Едва не се сбихме с Джордж Бенет около тази история с ясновидката. Идеята ми дойде, когато четях нещо подобно в едно американско списание. Нашите таблоиди бяха много по-въздържани по онова време. Но в Америка имаше вече няколко по-пиперливи издания — при нас още ги нямаше.