Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 235

— Вие ли сте Катрин Хийткоут? — попита той.

— Дон Смарт? — Тя се поизправи и протегна ръка за поздрав. Той кимна и се отпусна на стола срещу нея. Тя никога не би го разпознала по описанието на Джордж Бенет. Червената му коса сега беше мръснобяла. Беше бръснат, но кожата на лицето му бе суха и отпусната, осеяна със старчески петна на мястото на луничките. Проницателните лисичи очи, които Джордж помнеше толкова ясно, бяха зачервени, еклерите жълтеникави като при чернодробно заболяване.

— Хитър по име, хитър и в действителност — каза той.

Катрин не му хвана вяра.

— Благодаря, че приехте да разговаряме — беше отговорът й.

Смарт отпи малко от бирата.

— Режа клона, на който седя — заяви той. — По право аз би трябвало да напиша тази книга. На мен беше възложено да отразявам случая — от самото му начало до края на процеса. Но Джордж Бенет никога не би проговорил пред мен. Предполагам, че прекалено ясно му припомням провала.

— Провала ли?

— Той отчаяно искаше да открие Алисън Картър жива. Не можеше да се успокои с мисълта, че тя вероятно е била мъртва много преди той дори да чуе за телефонното обаждане на майка й. Мисля, че мисълта за нейната смърт го преследва до ден-днешен, затова никога не би говорил с мен. Не би могъл да ме гледа и да не мисли за това, че не е успял да изпълни обещанието си пред Рут Хокин. — Той бръкна в джоба си и извади пакет цигари. — Пушите ли?

Тя поклати глава.

— Напоследък си правя труда да предлагам цигара единствено на журналисти — каза той и вдиша дима с израз на блаженство. — Никой друг вече не пуши. Дори в гадните нюзрумове във вестниците забраниха пушенето. И така, Катрин, как върви книгата?

Тя се усмихна.

— Интересно е, Дон.

— Има си хас — отвърна той с горчивина. — От първия ден, от първата дума, знаех, че Джордж Бенет ще продаде голям тираж. Този човек беше същински булдог. Нямаше начин да се предаде и да спре да търси Алисън Картър. За другите ченгета това си беше просто работа. Да, съжаляваха близките на момичето. Сигурно тези, които имаха собствени деца, се сещаха да ги прегърнат по-силно вечер, когато се прибираха след търсенето. Но при Джордж нещата бяха по-различни. За него това беше мисия. Ако ще цял свят да бе убеден, че няма вече смисъл да се търси Алисън Картър, Джордж щеше да продължи да я търси с не по-малка страст, отколкото ако му бе родна дъщеря. Много дълго наблюдавах Джордж Бенет по време на случая Алисън Картър, но така и не можах да разбера защо така се бе пристрастил към него. Бе развил подчертано лично отношение.

За мен случаят беше дар божи. За първи път национален всекидневник ми възлагаше работа, и аз се надявах, че това ще бъде трамплинът ми към „Флийт Стрийт“. Вече бях писал в „Нюз“ за изчезването на Полин Рийд и Джон Килбрайд и се надявах, че ако притисна ченгетата да свържат трите случая, ще си уредя страхотни заглавия за първа страница.

— Така и би станало — призна тя.

Той я изгледа кисело.