Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 238

Той вдигна очи и се усмихна, припомняйки си.

— Но сега, когато отидох при тях през почивните дни, той просто преливаше от желание да говори. Разказа ми куп неща, за които не е споменавал и дума, макар че винаги сме се разбирали добре. По някакъв странен начин твоят проект ни сближи. Като че ли работата с теб му е дала някаква представа и за това, което върша аз всеки ден. Разпитваше ме с подробности за начина, по който работя, как се справям с журналистите, как самите те се отличават един от друг, как практикуват собствената си професия. Като че ли прави сравнение с това, което е вършил заедно с теб.

И на мама й се отрази добре. Всеки път, когато задавах въпроси за времето непосредствено след сватбата им, за нея е било все едно да ходи по яйца. Винаги е внимавала да не каже нещо, с което да разстрои татко. Само аз съм нямал никаква представа за какво всъщност е тази тайнственост. — Пол направи гримаса. — Мислех, че не искат да говорят за това как са живели преди раждането ми, за да не си помисля, че са били щастливи без мен. Наистина, Катрин, това се отрази така добре на семейството ни, че почти ми се иска да бях имал аз тази идея, и да бях работил с него върху книгата.

Катрин се разсмя.

— Той никога не би бил толкова откровен с теб, колкото беше с мен. Баща ти, както вече го познавам, непрекъснато щеше да подценява успехите си, за да не излезе, че се хвали.

— А пък аз щях да го героизирам — каза тъжно Пол. — Дори сега като че ли малко се вманиачавам на тази тема. Не мога да се спра — все за това говоря. Напълно ще изкарам от нерви Хелън, ако не внимавам. Да не забравя, тя ме помоли да ти поискам един от първите екземпляри. Иска да го подари на сестра си. На Джен ще й бъде интересно да чете за това, което е ставало в къщата й.

Катрин изкриви лице.

— Може вече да не е толкова склонна да живее там в луксозно усамотение, след като разбере цялата история. Надали ще бъде подходящо четиво за уютни вечери.

— Все пак по-добре да знае истината, отколкото слухове и клюки, нали?

— Е, от моята книга ще я узнае. Това е нещо, на което наистина държа — Катрин вдигна чашата си. — За истината.

— За истината — повтори Пол. — Да не се крие, а да види бял свят.

8.

Май, Юни, Юли 1998 г.

Катрин се отклони от магистрала А1 и се озова незабавно на тесен междуселски път, който се виеше между плодородни полета и гъсти, стари гори. Морето проблясваше някъде напред, в далечината. По някаква причина, която сама не можеше да си изясни, предстоящият разговор с Томи Клъф я вълнуваше много повече, отколкото разговорите с всички останали второстепенни герои в историята. До известна степен това се дължеше на топлотата, с която Джордж и Ан говореха за бившия сержант, макар че вече трийсет и пет години нямаха почти никакъв контакт с него. Но колкото повече си мислеше за него, толкова повече се убеждаваше, че Клъф е най-загадъчната фигура от всички.