Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 237

Редовно им прилапвах идеите. Случаят с ясновидката беше класически. Бях чел за някакво тайнствено убийство в пустинята на Аризона, което било уж разрешено от ясновидка, и когато започна търсенето на Алисън Картър веднага се сетих за него. Предложих идеята на моя редактор и той изпадна във възторг. Знаех, че британската полиция никога няма да си признае, ако е работила с ясновидци, и единственият ми шанс бе да се поогледам в чужбина.

Обадих се на един приятел, който работеше в „Ройтерс“ и го помолих да порови из техните досиета. Така попаднах на мадам Шаре. Така и не се запознах с нея, а нямаше и смисъл, защото тя не знаеше дума английски. Работехме с преводач. Разбира се, през ум не ми мина да повярвам на нейните истории. Но пък тиражът скочи страхотно.

Знам, че Джордж ме смяташе за безотговорен. Знам, че според него ме интересуваше единствено какво е изгодно за Дон Смарт. Но не беше прав. Така погледнато, аз исках тя да бъде открита не по-малко от него самия, но серийните публикации във вестниците угасват бързо, ако няма кой да налива масло в огъня. За да задържа Алисън Картър и снимката й във вестниците, имах нужда от по-различен поглед върху историята. Ясновидката ми го осигури, което пък осигури на Алисън Картър още няколко дни в заглавията на първа страница.

В нейния случай това вероятно не е имало никакво значение. Но можеше да има — завърши той с добродетелен тон.

— Но твоята мадам Шаре не позна, нали?

Дон Смарт се захили и едва сега пред Катрин се мерна описваната от Джордж лисица.

— Е, и? Затова пък материалчето стана супер. Ако успееш да докараш нещо наполовина толкова добро, Катрин, може и да продадеш книгата си на някой друг, освен на роднини и приятели.

Разговорът с Дон Смарт остави в устата на Катрин неприятен вкус, който дори чашата хубаво бордо в един бар на Гарик Стрийт не можа да пропъди.

— Такова егоистично лайно — сподели тя с Пол. — Точно от онези типове, заради които британските таблоиди изпаднаха до канавките, и на всичкото отгоре се гордее с това.

— Нали сега разбираш защо татко не пожела да разговаря с него — отвърна Пол. — Признавам си, че се учудих, когато прие твоето предложение. Но сега съм доволен, че двете с Хелън ме убедихте да го накарам да работите заедно. Работата по книгата като че ли му даде нови сили за живот. Не е бил толкова жизнерадостен от години. Имам чувството, че прехвърлянето на всички тези спомени, за да може да ти ги разкаже, най-сетне му позволи да загърби миналото и да гледа само напред.

— И аз имам такова чувство. Странно, но преди да започна с този проект, бях ужасно нервна. Никога не съм се заемала с нещо толкова амбициозно и не знаех дали ще успея да запазя интереса си и да положа необходимите усилия. Но се оказа, че стремежът историята да бъде разказана както подобава, стана нещо като мисия за мен. А съзнанието колко важно е това за Джордж ми дава допълнителна инерция.

— Умирам от нетърпение да прочета най-сетне тази книга — каза Пол. — Макар че, ако трябва да бъда честен, малко се притеснявам от мисълта, че ще чета за баща си, за това какъв е бил животът му преди аз да дойда на бял свят. Все едно да шпионираш някой, който не подозира, че си близо до него. — Той наведе поглед. Лицето му беше непроницаемо. — Повечето факти ще бъдат съвсем непознати за мен. Татко никога не е бил от онези хора, които досаждат на другите със спомени от службата. Дори мисля, че изобщо не бе споменавал Алисън Картър пред мен до деня, когато онзи журналист се появи у нас.