Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 234

Когато открих входа, бях зашеметен. Никога не бях вървял толкова надалеч покрай подножието на скалата. През лятото то беше цялото потънало в храсталак, а през зимата мястото изглеждаше непроходимо поради нападалите камъни, от които не се виждаше нищо, когато погледнеш нагоре откъм реката. Оказа се, че дори не е трудно да се изкатериш дотам, и че входът е точно на мястото, споменато в книгата.

Два пъти по-загадъчно бе това, че някой бе открил тайната на Скардейл преди мен. Бях разстроен от съзнанието, че познанията ми се оказаха ограничени. Загубих вяра в собствената си преценка, бях направо разтърсен.

Може да е странно, но тъкмо това ми помогна през годините. Никога не се хващам на привидности. Винаги съм нащрек пред подмазвачи. Сега знам, че може да си си изградил напълно погрешна преценка за човек, с когото се виждаш всеки ден и мислиш, че познаваш добре. Още по-налудничаво е да мислиш, че си опознал човек само в резултат на няколко срещи. Тогава не мислех така, но наистина нещо добро произлезе и от това, което се случи с Алисън.

Той плъзна ръка по челюстта си.

— И все пак, ще ви кажа, че съм готов да загубя добрата си способност да преценявам хората, ако в замяна на това Алисън можеше да се върне.

Що се отнася до вътрешна информация за останалите участници в драмата, Чарлз бе много по-слаб източник и от Кати, и от Джанет. Той се усмихна с надежда да бъде разбран.

— Знаете ли, аз постоянно фантазирах. Измислях си разни истории, как ще напусна Скардейл и ще променя света. През повечето време изобщо не съзнавах какво се случва около мен. Що се отнася до отношенията между възрастните, за мен те бяха пълна мистерия. Знаех само, че не искам това, което като че ли всички останали в Скардейл искаха от живота.

Той си пое дъх и погледна Катрин право в очите.

— Исках да дойда в Лондон, за да разбера на какво се дължи това. Аз съм хомосексуален, разбирате ли. През всички тези години, докато растях, не можех да дам никакво определение на това усещане. Знаех само, че съм различен. Сега нали разбирате, че аз съм последният, който би забелязал нещо странно във взаимоотношенията на Рут и Фил — той се усмихна. — Всички такива връзки ми се струваха странни.

7.

Май 1998 г.

Катрин отпиваше от своя джин с тоник в горния салон на „Агнето и знамето“ в Ковънт Гардън, когато мобилният й телефон иззвъня.

— Катрин Хийткоут. Ало? — Тя се помоли наум да не се обажда Дон Смарт, за да отмени интервюто.

— Катрин? Обажда се Пол Бенет. Татко каза, че си в Лондон, така ли е?

— Да, дойдох за няколко дни. Трябва да поговоря с разни хора за книгата.

— И аз съм тук. Утре пътувам за Брюксел, но си помислих, че може да приемеш да вечеряме заедно днес.

Катрин прие с радост и двамата се уговориха да се срещнат в седем. Ободрена от мисълта, че ще вечеря с Пол, тя вдигна очи и видя мъж с изпито лице, който се взираше неуверено в нея. Той плати бирата си на тезгяха, прекоси салона и дойде при нея.