Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 233

Що се отнася до точния момент, в който трябваше да направя разкритието, винаги съм подозирал, че баба ми беше подтикната от желанието да отърве тайнствения чичо Питър. Разбира се, на времето нямах представа от това, още повече, че дори не подозирах за съществуванието му, преди да прочета статията в местния вестник. Забележително е наистина, като си помислиш как предишното поколение управляваше Скардейл като някакво средновековно феодално владение, откъдето нежеланите са можели да бъдат пропъждани. Но чичо Питър си беше все пак наша кръв, а баба винаги е вярвала, че кръвната връзка е най-важна. Затова използва скрития си коз, за да отклони инспектор Бенет от него — знаеше, че е невъзможно той да е причинил нещо на Али.

Предполагам, затова и аз нося известна отговорност за последвалите събития. Признавам, тази мисъл не е особено приятна — той въздъхна. — Единственото ми извинение е, че деветнайсет години и през ум не ми бе минавало да се възпротивя на баба си, а това не бе най-подходящия момент да го направя за първи път.

Следващият жив спомен на Чарлз беше откриването на входа към оловната мина. Въпреки че на Катрин й бе трудно да открие нетърпеливото младо момче в сегашния изискан господин, когато той заговори за откритието си, внезапно проличаха някогашната му непрестореност и устрем.

— Когато мама дойде онази сутрин и каза, че трябва да помогна да открият старата оловна мина под Голямата скала, бях като ударен с мокър парцал. Не можех да повярвам, че е възможно да съществува такова място и аз да не съм го намерил досега. От раждането си живеех в тази долина, а не бях чувал никой да го споменава. Можех да се закълна, че познавам всеки сантиметър от долината и бях убеден, че такова място не съществува.

Невинаги това, че си живял дълго на едно място, означава, че го познаваш добре. Вземете например братовчед ми Брайън. Той сигурно познава всеки стрък трева по пасбищата, където пуска кравите си. Сигурно познава всеки метър от пътеката, която води от къщата му до обора, всеки метър от брега на Скарластън, където обича да ходи за риба. Но с това приключват познанията му. Никога не е имал изследователски инстинкт. Затова пък аз имах. Като дете използвах всеки свободен миг, когато не бях на училище и не работех, за да снова из горите и полята. За първи път се качих на Голямата скала, когато бях на девет години. Тичах до върха Шийлд Тор и обратно по няколко пъти седмично — просто ей така. Обичах всяка тревичка в Скардейл.

За миг лицето му се затвори. Беше се върнал към всичко, на което бе обърнал гръб.

— Долината ми липсва — каза той рязко. После лицето му се изясни и той започна отново да разказва. — Нали разбирате, не виждах как може входът към мината още да съществува и аз да не съм го видял. По това време всички бяхме обзети от отчаяние. Убедени бяхме, че си струва да бъде проследен дори най-незначителния шанс да открием Али.