Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 232

Още от самото начало исках да направя всичко по силите си, за да помогна. Ходех със спасителните групи и, разбира се, аз открих мястото, където тя бе опитала да се съпротивлява. Още си спомням какъв шок беше за мен откриването на следите. По таза време вече имахме разработен ритъм на търсене, особено ние, жителите на долината. Познавахме идеално околността, така бихме забелязали веднага всичко необичайно — много по-скоро от полицаите, които бяха довлекли от цялата страна.

Когато забелязах следите в ниските храсталаци, буквално изпитах чувството, че някой е бръкнал в гърдите ми и е стиснал сърцето и белите ми дробове така, че не мога да дишам и кръвта ми спира да тече. После, когато разказах всичко на баба, тя каза: „Хокин се разхожда в тази горичка по-често от всички останали“.

Казах й, че съм видял скуайъра да върви през полето между гората при Скарластън и малката горичка, същия следобед, когато Али изчезна. „Нищо няма да казваш“, каза тогава баба. „Има време и място да разкажеш всичко на ченгето, и тогава той ще обърне внимание на думите ти. Проговориш ли прекалено рано, думите ти няма да бъдат забелязани заради дрънканиците на другите.“

Два дена по-късно тя ми каза, че сега вече трябва да уведомя инспектор Бенет при първа възможност. Каза, че отивала да огледа полето сама, за да се увери, че не сме пропуснали нещо — той се усмихна. — Винаги е театралничила. Приличаше на вещица, затова половината графство вярваше, че е ясновидка, че може да прави магии и да разговаря с животните. В действителност беше просто страшно прозорлива. Винаги успяваше да се добере до неща, които никой друг не забелязваше.

Сега, като си спомням онези събития, мисля, че тя просто е искала да привлече внимание към полето между двете горички — така, че когато направя разкритието си пред инспектор Бенет, думите ми да имат по-голям ефект. Сигурно не е било редно от наша страна да укриваме сведения, но не забравяйте, че в Скардейл водехме много затворен живот. Нямахме представа що за хора са тези пришълци, наистина ли ще се опитат да открият нашата Али, или просто ще докопат най-подходящия бунак в околността, за да го обвинят в престъплението — каквото решат, че е то. А както господин Бенет несъмнено ви е казал, най-подходящият бунак в околността несъмнено бях аз. На деветнайсет години, недорасъл, издънен от хормони. Бях определено непривлекателна гледка, можете да ми вярвате. Затова и прибраха първо мен за разпит.

Катрин кимна.

— Джордж ми каза. Трябва да е било много неприятно.

Чарлз се съгласи.

— От една страна се възмущавах, защото отказваха да разберат, че съм на тяхна страна, от друга умирах от страх, че са решили да натопят мен. Единственото, което ми идваше на ум, бе че трябва да намеря начин да ги убедя, че не бих допуснал и косъм да падне от главата на Али, без обаче да признавам, че баба ми ме беше посъветвала да си мълча.