Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 231

Не по-малко странна й се струваше вече и идеята да търчи постоянно напред-назад, изпълвайки свободното си време с всевъзможни социални контакти. Все пак успя да се насили да покани на вечеря няколко приятели и колеги. Каза си твърдо, че не е редно да изключва напълно от професионалната си среда. Освен това, след още две интервюта, среща с редактора на книгата си и изтощителна среща с един продуцент на документални телевизионни филми, който искаше да изгради програма въз основа на нейните проучвания, тя сигурно имаше нужда да си достави някакво неподправено удоволствие.

Първото от двете интервюта беше с Чарли — или както предпочиташе да го наричат сега, Чарлз Ломас. Той бе единственият от героите на книгата й — с изключение на Алисън, разбира се, — който се появяваше по страниците на вестниците, отразили случая. Бе успяла да открие дори два самостоятелни материала, посветени на него, макар че в нито един от двата не се споменаваше за мъчителните събития от 1963 и 1964 година.

Причината, поради която националните медии се занимаваха с Чарлз Ломас, нямаше нищо общо със Скардейл. Вместо да остане в долината, за да продължи семейните традиции, както се очакваше от него, Чарлз бе напуснал Скардейл още през зимата на 1964 година. Бе стигнал до Лондон на автостоп, а там си бе намерил работа като куриер в една музикална компания, чието седалище бе е Сохо. Бе имал късмета, че пристигна в Лондон, когато цялата нация танцуваше под ритмите на музиката, композирана край река Мърси. Само за няколко месеца, благодарение на северняшкия си акцент, бе успял да се уреди като певец в един от съставите. После се зае да организира концертите им и в рамките на пет години бе развил доходен бизнес като импресарио на рок групи.

Когато Катрин успя да го открие, той вече оглавяваше международна музикално-издателска империя, и продължаваше да води делата на пет-шест от най-високо платените рок музиканти във Великобритания. В отговор на писмената й молба за интервю, той отговори с факс, че е склонен да разговаря с нея, просто защото бил убеден, че семейството му е много задължено на Джордж Бенет и не вижда как по друг начин би могъл да му се отплати.

Когато секретарката му я въведе в кабинета му на петия етаж с изглед към площад „Сохо“, Катрин дори малко се изненада. Докато оглеждаше идеално подстриганата му сребриста коса, сресана назад от високото чело, поддържаните ръце с маникюр, гладкото, прясно избръснато лице, марковите джинси и дизайнерската риза, й бе много трудно да си представи какъв фермер би станал Чарлз Ломас. Затова пък скоро й стана ясно, че е наследил прословутия разказвачески талант на баба си. Преди да събере сили да заговори за Алисън, той забавлява Катрин с клюки от света на музикалния бизнес в продължение на половин час.

Когато го попита за трети път, той най-сетне отговори на въпроса й за Алисън:

— Това момиче беше голяма работа — каза той с открито възхищение. — Тя никога не се смущаваше да каже, когато се сърдеше на някого. С нея винаги знаех накъде съм. Джанет винаги си е била малко двулична — пред теб се разлива от сладост, а после съска зад гърба ти. Такава си е до ден-днешен. Но Али не се занимаваше с такива глупости. Затова така и не повярвах, че някой е успял да я примами. Който и да бе отвлякъл Али, трябваше да го е направил насила. Тя не беше впечатлителна малка глупачка.