Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 230

Пол се усмихна колебливо.

— Казвай тогава. Да приключим сега.

Джордж измъкна от джоба си пакет цигари и се зае дълго и обстойно да пали една. Пречеше му лекият ветрец, който полъхваше по хълма.

— Филип Хокин беше обесен в деня, когато ти се роди — каза той най-сетне.

Усмивката на Пол се стопи и той загледа объркано.

— На рождения ми ден? — каза той.

Джордж кимна.

— Опасявам се, че е така. В мига, в който го обесиха, ми съобщиха по телефона, че си се родил.

— Затова ли винаги чествахте толкова тържествено рождения ми ден? За да не мислите за другата годишнина? — Пол не можа да прикрие напълно огорчението в гласа си.

Джордж поклати глава.

— Не, не — възрази той. — Не беше така. По-скоро раждането ти беше като — не знам как да се изразя — като знак от боговете, че мога вече да забравя Алисън Картър, да започна отново. Всяка година на този ден не си спомнях обесването на Филип Хокин. Припомнях си — виж, това звучи като някой американски наръчник за самопомощ — припомнях си усещането за ново начало, което ми даде раждането ти. То беше нещо като обещание.

Двамата мъже се взираха един в друг. По лицето на Джордж бе изписана молба към сина му да повярва на думите му. Измина един миг в мълчание, после Пол пристъпи напред и обгърна в несръчна прегръдка раменете на баща си.

— Благодаря, че ми каза — измънка той, осъзнал внезапно колко много обича баща си, макар че двамата много рядко се прегръщаха. Отпусна ръце и се усмихна. — Разбирам, че не би искал да открия това в книгата на Катрин.

Джордж отвърна на усмивката му.

— Ако съдим по реакцията ти, със сигурност нямаше да го приемеш спокойно.

— Сигурно — призна Пол. — Но сега разбирам защо не сте ми казали, когато бях малък. Като нищо щях да сънувам кошмари.

— Да, винаги си бил хлапе с развинтено въображение — каза Джордж и се обърна, за да загаси угарката с тока на обувката си. Хвърли поглед през рамо към Пол и допълни: — И още нещо. Ако искате, когато следващия път доведеш Хелън, може да прескочим до Скардейл, за да се запознаем със сестра й.

Пол се усмихна.

— Хелън много ще се радва. Изключително много. Благодаря ти, тате. Наистина оценявам това, което правиш за мен. Знам колко ти е струвало да се решиш.

— Е, хайде — каза сухо Джордж. — Да се размърдаме, за да слезем от хълма, преди този дъжд да ни удави.

Катрин бе очаквала, че при завръщането си в Лондон ще почувства облекчение, защото е оставила зад себе си тихото, ограничено съществувание в Лонгнор. Но осъзна с удивление, че градът, който бе неин дом в продължение на двадесет години, сега й е чужд: прекалено шумен, прекалено мръсен, изпълнен с прекалено голямо напрежение. Дори любимият апартамент в Нотинг Хил й се стори смешно голям за сам човек — хладните пастелни цветове на модерното му обзавеждане й се виждаха някак безлични в сравнение с дебелите каменни стени и хаотично подбраната мебелировка на малката къщичка в Дербишър.