Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 229

Пол се обърна към баща си, чието дишане се бе успокоило, но лицето му беше все още алено от усилието да изкатери малката стръмнина, която току-що бяха преодолели.

— Добре ли си? — попита той.

— Екстра — отвърна Джордж, изправи се и отиде при Пол. — Не съм вече толкова млад, но гледката си струва усилието.

— Това е едно от нещата, които наистина ми липсват в Брюксел. Разглезих се, защото израснах с такива пейзажи практически пред вратата на къщата ни. В Белгия, ако искаме да походим по стръмнини, трябва да шофираме преди това с часове. Затова изобщо не си даваме този труд. Но тренировките във фитнес център изобщо не могат да заменят това — той обхвана с жест хоризонта.

— Във фитнес центъра поне не вали — каза Джордж и посочи тъмните облаци, които се бяха скупчили долу в долината и сянката на дъжда под тях. — Ще трябва да се примирим, че ще стигне и до нас след час и нещо. — Той тръгна отново. Пол го последва. — Напоследък и аз не съм излизал толкова, колкото ми се искаше — продължи Джордж. — Прекарвам сутрините с Катрин, после работя в градината, и като свърша всичките си задължения по къщата, ми остава време само за малко голф.

Пол се усмихна.

— Значи аз съм виновен, така ли?

— Не, не се оплаквам. Странно е, но се радвам, че ме убеди да проговоря. Прекалено дълго потисках спомена. Мислех, че изваждането му на бял свят ще бъда по-мъчително, отколкото се оказа. — Той се засмя сухо. — През всички тези години съм съветвал подчинените си да се изправят лице в лице със страховете си, да не загърбват преживяното, а аз правех точно обратното.

Пол кимна.

— И мен винаги си учил, че е по-добре да се изправиш срещу таласъмите, вместо да се боиш от тях.

— Да, стига да можеш ти да избираш времето и мястото, където ще го сториш — каза сухо Джордж. — Тъй или иначе, оказа се, че случаят Алисън Картър не е такъв страшен таласъм, какъвто го изкарвах в мислите си. А и Катрин много ме улесни. Признавам й, че много се е старала при предварителните проучвания. Дълго време обсъждахме и най-големите подробности, и благодарение на това осъзнах, че всъщност съм се справил доста добре.

Стигнаха до завой, Джордж отново спря и погледна сина си. Пое си дълбоко дъх и продължи:

— Има нещо, което искам да ти кажа, защото не искам да го научиш за първи път от книгата. Аз и майка ти винаги сме го крили от теб. Когато беше малък, не ти го казвахме, за да не те уплашим. Знаеш как е с децата — въображението им може да придаде на нещо съвсем дребно огромно значение. После, когато порасна… ами така и не намерихме подходящ момент.