Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 91

Въпреки всичко стените в мазето бяха високи поне два метра и половина. Джоуи не виждаше как може да ги изкачи. Особено пък със Селест на ръцете си. С трясък от падащи камъни цепнатината се разшири зад гърба му. Пороят заливаше мазето.

Сърцето на Джоуи отново препускаше, но този път не от ужас, а от почуда, докато той чакаше съдбата да разкрие намеренията си.

Пред очите му широки цепнатини залазиха зигзагообразно по хоросана върху каменните стени. Тресящата се земя откърти един камък, който се търколи и болезнено удари Джоуи по крака. После падна още един камък, и още един, и трети, и четвърти, и все по-нависоко… Сега по стената се образуваха и дупки като ръкохватки.

Джоуи повдигна Селест и я понесе на рамо като пожарникар. Докато сградата се накланяше постепенно като огромен морски танкер, Джоуи се закатери и се измъкна от задушаващата жега в дъждовната нощ. Пренесе Селест през мократа трева и лепкавата кал, мина покрай вентилационната шахта, от която излитаха червеникави пламъци като кръв от сърдечна клапа. Стигна до тротоара. После до улицата.

Седеше със Селест в ръце, притискайки я близо до себе си, докато тя се съвземаше, и наблюдаваше как „Сейнт Томас“ се разцепва на две. Руините се подпалиха, стените се срутиха и скоро попаднаха изцяло под властта на огъня. Разруха.

18

Късно след полунощ, след като бяха дали показания пред заместник-шерифите на окръга и пред щатската полиция на Пенсилвания, Джоуи и Селест бяха откарани в Ашървил.

Полицията издаде заповед за евакуация на Коъл Вали. Семейство Долън бяха изведени от града, без дори да подозират, че се бяха разминали на косъм със смъртта.

Джон, Бет и Хана Биймър щяха да бъдат откарани в погребален дом „Девоковски“, където съвсем наскоро беше поклонението пред тленните останки на бащата на Джоуи.

Родителите на Селест бяха останали в Ашървил със семейство Коршак и не само бяха уведомени, че не могат да се приберат в дома си в Коъл Вали, но и че дъщеря им ще бъде доведена при тях. Освен църквата в градчето се бяха срутили още няколко сгради и властите смятаха, че не е безопасно хората да остават там.

Джоуи и Селест седяха на задната седалка на шерифската кола, държейки се за ръце. След няколко безуспешни опита да ги изведе от возилото, младият заместник-шериф ги остави насаме в уютната тишина.

Когато завиха от пътя за Коъл Вали по щатското шосе, дъждът престана да се лее. Селест убеди шерифа да ги остави в центъра на Ашървил и да позволи на Джоуи да я изпрати до дома на Коршак. Джоуи не знаеше защо тя предпочита да върви пеша, но усети, че има основателна причина, при това нещо от голяма важност.

Не беше нещастен, че завръщането му у дома ще се забави. Майка му и баща му със сигурност бяха събудени от полицаите, които бяха отишли да претърсят старата подземна стаичка на Пи Джей. Вече сигурно бяха научили новината за зверските престъпления, извършени от по-големия им син, знаеха за съдбата на Бевърли и на семейство Биймър, и на кой знае още колко души. Макар че светът на Джоуи отново подреди мозайката си, техният свят завинаги бе променен към по-лошо. Джоуи се боеше да види мъката в очите на майка си, угризенията и горестта в погледа на баща си.