Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 89

Когато стигна втората клетка, страхотен рев се разнесе изпод „Сейнт Томас“.

Щом се спря в третото помещение, заплашителният звук се усили, а подът се разтресе. Нямаше време за предпазливост. Нямаше време и за грешки.

Джоуи здраво стисна разпятието в дясната си ръка и го протегна пред себе си — също като професор Ван Хелзинг, прочутия убиец на вампири, в замъка на Дракула. Погледна нагоре. Сенки. Само сенки. Стая след стая, до последната.

Селест лежеше в безсъзнание под светлината на единствената крушка.

Подземните газове напираха, църквата се разтресе и Джоуи бе отхвърлен в дъното на камерата тъкмо когато се разтвори пукнатината. От подземния тунел излетяха оранжеви отблясъци. Пролуката в пода се разшири, камъните и парчетата хоросан започнаха да се търкалят към подземния ад, а Джоуи бе отделен от Селест от още по-огромен процеп. Пи Джей сякаш бе изчезнал. Джоуи стъпи на крайчеца на ревящата и пламтяща мина и се взря между таванските греди. Също като преди Пи Джей беше там, прокрадвайки се към него с ловкостта на паяк, присмивайки се на гравитацията, по-страшен от всякога на ярката огнена светлина. Изкрещя и се нахвърли върху плячката си. На Джоуи му свършиха обясненията, свързани със зоната на здрача, с чудатостите на квантовата физика, със странните времеви пукнатини и енергийни бури от „Стар Трек“, вече забрави за що-годе нормалните чудовища от „Досиетата Х“, чудовища, които умираха от огнестрелни рани, Джоуи заряза дори сложните фройдистки анализи. Тук и сега остана само истината, само противното древно същество, най-чистото зло, най-дълбокият страх на толкова много изминали векове, хилядолетия, тук и сега той се нахвърляше върху него, ревейки с омраза, вонейки на сяра, тъмният унищожител на човешки души, хранещ се с надежда. Остана само звярът, толкова древен, прастар, че бе трудно да се повярва в съществуването му дори когато се изправяше лице в лице с човек. Джоуи захвърли всяко съмнение, изостави цинизма, забрави за така наречената здрава логика на постмодерната епоха, вдигна разпятието с две ръце над главата си. Върхът на фигурата беше тъп, не остър, но прободе Пи Джей, когато той се приземи върху него. Макар и пронизан, брат му не се спря. Стовари се върху Джоуи, двамата се затъркаляха и едва се изправиха на крака, олюлявайки се на самия ръб на ужасяващата пропаст.

Пи Джей стисна Джоуи за гърлото. Пръстите му бяха силни като челюстите на менгеме, лъскави и твърди като корубата на торен бръмбар. Жълтите му очи напомниха на Джоуи за помияра, който се озъби срещу него същата сутрин на предната веранда на бащината му къща.

Когато заговори, на устните на Пи Джей се появиха мехури черна кръв:

— Религиозен подлизурко!

В затвора на подземния ад избухнаха токсични газове. Малко, огнено бяло кълбо изхвърча от цепнатината, завъртя се край тях и подпали дрехите и косата на Пи Джей, свличайки кожата от костите му. Той пусна Джоуи, залитна и със забитото разпятие в гърдите си се сгромоляса в постоянно разширяващата се пукнатина, падайки в стария минен тунел, отнасяйки със себе си бялото огнено кълбо.