Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 94

— И така — меко добави Селест, — още от пролетта на седемдесет и трета аз знаех, че ще дойдеш.

Някои от спотаилите се в очите и тайни изчезнаха, но много други останаха. Джоуи знаеше, че без значение колко дълго споделяха живота си, тя винаги щеше да крие някаква загадка в себе си.

— Искам да я взема — рече той над книгата.

Селест поклати глава:

— Знаеш, че не можеш. Пък и не ти трябва, за да започнеш да пишеш. Трябва просто да повярваш, че ще успееш. Джоуи и позволи да вземе книгата от ръцете му.

Докато момичето връщаше романа на рафта, на Джоуи му хрумна, че му бе даден втори шанс не толкова, за да спре Пи Джей, колкото за да срещне Селест Бейкър. Макар борбата със злото да бе изключително важна, за света не можеше да има надежда без любов.

— Обещай ми, че ще повярваш — помоли го тя н нежно погали лицето му.

— Обещавам.

— Значи — промълви Селест, — всичко е възможно.

Около тях библиотеката бе пълна с изживени животи, с осъществени надежди, с възнаградени амбиции и мечти, които очакваха да бъдат превърнати в реалност.

info

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1518

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация: ИК „Плеяда“, 2004