Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 87

Тънки струйки серни пари започнаха да се издигат из пукнатините на каменния под.

Пи Джей бавно вдигна глава, показвайки лицето си — отвратително, сгърчено от ужасната агония, в очите му се четеше изумление, а устните му се кривяха в беззвучен писък. Той се давеше, повръщаше, задушаваше се мъчително. Храчки се трупаха в гърлото му, издаващо гнусно гъргорене, а цялото му тяло бе обхванато от неконтролируеми спазми. От устата му бликна не лепкава артериална кръв, а противна сребърна бълвоч, проблесващ поток от монети, които звънтяха по пода, сякаш Пи Джей се бе превърнал в ротативка, от която се изсипваше дъждът на джакпота.

Отвратен, покъртен и ужасен, Джоуи вдигна поглед от сребърното богатство тъкмо когато Пи Джей изплю един последен сребърник и се ухили зловещо, по-зловещо от адската усмивка върху голия череп на самата Смърт. Той разпери ръце като фокусник и подигравателно изрече:

— Абра-кадабра!

И въпреки че дрехите му бяха разкъсани и обгорени, той май че не беше ранен.

Джоуи осъзна, че сигурно умира, че сигурно бе с единия крак в гроба, почти се бе побъркал от болка, халюцинираше. Предсмъртният делириум правеше пиянските кошмари на алкохолика за същества, изпълзяващи от стените, да изглеждат направо забавни.

Джоуи изкрещя на Селест да се събуди, да бяга, но виковете му бяха просто шепот, който дори той едва чу.

Тресящият се и димящ под внезапно се пропука по ширината на стаичката. През назъбената пролука от подземното царство се промъкнаха тънки лъчи яркооранжева светлина. Хоросанът започна да се рони и да пада в горящата мина. Камъни се сгромолясваха и се изтъркулваха далеч от погледа. Грамадните талпи над главите им започнаха да се цепят и стените се разтресоха неудържимо. Пукнатината рязко се разшири, стана около три сантиметра, после шест; после двайсет, после половин метър, изпълвайки камерата с ослепителна светлина, разкривайки подземните стени на рудника, нажежени до бяло. Пи Джей и Селест останаха в другата половина.

Надвиквайки стенанията и писъците на разтърсваната църква, надвиквайки рева на подземния пожар и гръмотевичните избухвания на токсичните газове. Пи Джей каза на Джоуи:

— По-добре се сбогувай с кучката, религиозен подлизурко.

Пи Джей блъсна Селест в адския блясък под земята на Коъл Вали, в зверската жега на топящия се антрацит, осигурявайки и неизбежна смърт.

„Боже, не! Не! Моля те, Господи, не, не, моля те, не не нея, не нея, Вземи мен, но не и нея. Аз съм самосъжаляващ се, арогантен, слаб, сляп за истината, прекалено невеж, за да разбера колко е ценен този втори шанс, и заслужавам всичко, което ми се случва, но не взимай нея, не и нея с цялата и красота, не и Селест с цялата и доброта, не нея!“