Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 88

Пърхане. В ума на Джоуи. Пърхане като от пернати сенки на ангелски крила, разперени в полет сред загадъчна светлина.

Всичко се промени.

Джоуи не беше наранен. Болката я нямаше. Беше здрав и стоеше на краката си. Намираше се горе в църквата. Повторение.

Мустангът вече беше разбил стената на църквата. Пи Джей вече бе хванал Селест.

Лентата отново се бе превъртяла назад, но не достатъчно, че да му даде възможност да размисли в сложната ситуация. Оставаха само няколко минути до изригването, нямаше секунда време за губене.

Беше убеден, че това е последният шанс, че следващите събития нямаше да бъдат върнати в момент на някоя от фаталните му грешки. Следващите му страдания нямаше да изчезнат. Затова не трябваше да има никакви грешки, никакви грешки този път, никакви провали.

Тичаше между два реда преобърнати пейки. В светилището една прегърбена фигура се промъкваше покрай оранжевите отражения на огъня върху олтара. Беше Пи Джей. Носеше Селест.

Джоуи достигна средата на залата и се затича с все сила към парапета на светилището, минавайки под здравите, блъскани от дъжда прозорци. Хвърли пушката. Вече и нямаше доверие.

Заедно със Селест Пи Джей изчезна в задната стаичка и заключи вратата отвътре.

Джоуи прескочи парапета, мина покрай заключената врата, ала не спря пред нея, а продължи към олтара, заобиколи пожара от обърнатите свещи и отиде в дъното на помещението.

Когато мустангът бе влетял в църквата, разпятието бе паднало от стената. Сега лежеше на пода.

Джоуи вдигна бронзовата фигура и се затича обратно към заключената врата.

Предишния път я беше отворил с помощта на пушката. Сега се зачуди дали да не се върне в църквата и да си вземе изоставеното оръжие.

Вместо това той се засили и ритна вратата, ритна я отново, и пак. Резето от вътрешната страна изтрака, отвори се малка пролука и Джоуи продължи да рита, докато най-накрая металът издрънча, а дървото се разби на трески. Ритна за последен път. Ключалката изхвърча, резето се счупи и вратата се отвори широко. Джоуи влетя в стаята. Вратата на мазето. Дървените стъпала.

Джоуи вече изоставаше, понеже му се наложи да разбива вратата. Пристигна по-късно сега, в повторението, отколкото първия път. Змиевидната сянка на брат му вече се бе изнизала далеч от прокисналожълтата светлина и Пи Джей вече не се виждаше. Беше се отдалечил навътре в лабиринта. Със Селест.

Джоуи заслиза по стълбите, взимайки ги по две наведнъж, сетне осъзна, че все пак трябва да бъде предпазлив. Като изхвърли пушката, а вместо нея взе разпятието, той промени бъдещето. Предишния път беше стигнал в последната клетка, преди да се срещне с Пи Джей, но този път брат му можеше да го причаква на някое друго място. Джоуи стисна здраво парапета и продължи да слиза надолу по-предпазливо. Страшна жега. Направо пещ.

Миришеше на нажежена вар от циментовия под. Горещите камъни направо се печаха в стените.

В първата камера треперещата сянка на тлъстия паяк непрестанно се въртеше. Внимателно минавайки под арката, Джоуи разгледа дългите и дълбоки гнезда между таванските греди, очаквайки да зърне нещо различно от обикновен паяк.