Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 86

Пушката. Толкова близо. Изкусително близо.

Джоуи съсредоточи цялото си същество върху пушката, впрегна всичката си останала сила в опита си да достигне оръжието, призова цялата си вяра и си наложи да пренебрегне нечовешката болка от жестокия побой, който го парализира.

„Хайде, хайде, шибан религиозен подлизурко, направи го, направи го, направи правилното нещо поне веднъж в прокълнатия си жалък живот!“

Ръката му се подчини. Пръстите му се свиха в юмрук, сетне се разпериха и Джоуи се протегна. Докосна приклада на ремингтьна.

Прегърбен над Селест, Пи Джей бръкна в джоба на якето си и извади сгъваем нож. Натисна бутона, десетсантиметровото острие се стрелна и отровножълтата светлина любовно погали острия като бръснач метал.

Прикладът бе гладък. Гореща и гладка бе и стоманената цев. Джоуи сви пръсти. Сгърчиха се. Лошо. Трябваше да я хване здраво. „Здраво. По-здраво.“ Опита се да я повдигне. „Тихо, тихо.“

Пи Джей говореше, но не на Джоуи, не на Селест, нито дори на себе си, говореше с някого, когото само той виждаше. Гласът му бе нисък и гърлен, все още плашещ и странен, говореше на друг език. Или пък бъбреше глупости. Звуците бяха груби, ритмични, животински. Грохотът нарасна.

Хубаво. Каква благословия бе подземното боботене — страшна, ала желана. Подземните изригвания и смахнатото мърморене на Пи Джей заглушаваха шума от движението на Джоуи.

Имаше възможност и трябваше да изпълни плана си — отчаяния си, жалък план — без грешка, мълниеносно и уверено, преди Пи Джей да осъзнае какво се случва.

Джоуи се подвоуми. Не искаше да прибързва, преди да се е уверил, че е мобилизирал всичките си сили. „Изчакай. Изчакай. Бъди сигурен. Вечно ли ще чакам? Бездействието може да бъде по-опасно от действието. Сега или никога. Направи го или умри. Направи го и умри, но за Бога, направи нещо!“ Като на забавен каданс, стискайки изпочупените си зъби, за да не извика от силната болка, която знаеше, че ще последва, Джоуи се претърколи настрани и седна, опрял гръб в стената. Издърпа пушката до себе си.

Въпреки съвсем тихото му пъшкане и постоянното боботене, идващо изпод земята, Пи Джей чу как брат му се помрьдна, вдигна глава и се извърна към него.

Джоуи беше хванал ремингтъна с две ръце. Прикладът бе притиснат плътно към рамото му.

Демоничната светлина, която танцуваше по острието на ножа, се заигра и в очите на Пи Джей. От упор. Джоуи дръпна спусъка.

Ужасният трясък бе достатъчно оглушителен, че да събори каменните стени около тях, а ехото от изстрела се заблъска от една стена в друга, от тавана в пода, сякаш нямаше намерение да утихне, а да се усилва.

Откатът на пушката запрати пламтящи стрели от болка из цялото тяло на Джоуи и оръжието падна от ръцете му, изтраквайки на пода до краката му.

Куршумът отхвърли Пи Джей над земята. Той се завъртя във въздуха. Строполи се на колене, приведе се напред с очи, приковани в очите на брат си, обгръщайки с ръце тялото си, сякаш за да попречи на вътрешностите си да се изсипят от надупченото му от сачми тяло.

Ако Джоуи бе в състояние да помръдне ръце, щеше да вдигне пушката и да стреля отново. Щеше да изпразни целия пълнител. Ала мускулите му вече можеха само да потрепват. А ръцете му не можеха дори да се сгърчат конвулсивно, просто бяха отпуснати отстрани на тялото му. Джоуи се досети, че сигурно е парализиран от врата надолу. Подземното боботене се усили.