Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 85
Дийн Кунц
Като прилеп, излитащ от гнездото си, Пи Джей се оттласна от пролуката между гредите, спусна се надолу и блъсна Джоуи на земята. Пушката излетя надалече.
Като деца понякога се биеха и се бореха, но никога не се бяха наранявали истински. Бяха прекалено близки — братята Шанън срещу целия свят. Ала сега насъбираният двайсет години гняв опари душата на Джоуи като отприщена атомна енергия, прогонвайки всяка останала частица обич и съчувствие към Пи Джей. Остана само яростното разкаяние, съжаление и негодуване. Беше твърдо решен този път да не бъде жертва. Изпита непреодолима страст да помогне на справедливостта да възтържествува. Удряше, дращеше и риташе, борейки се за живота си, за живота на Селест с ярост, библейска по силата си, биеше се с плашещо настървение, събудило у него дивия отмъстител.
Обаче дори тласкан от гнева и отчаянието, Джоуи не можеше да се мери с онова, в което се бе превърнал брат му. Коравите като гранит юмруци на Пи Джей го обсипваха като лавина и нито парирането на ударите, нито отбягването им помагаше. Неговият гняв бе нечовешки, силата му — свръхчовешка.
Щом съпротивата на Джоуи отслабна, Пи Джей го сграбчи, повдигна го над пода и го хвърли отново долу, крещейки с изгарящо презрение:
— Шибан религиозен подлизурко!
Ядният, присмехулен глас бе на Пи Джей, но бе променен по-дълбок от всякога, жесток и ехтящ, треперещ от ледена омраза, излитащ като че ли от бездънен каменен кладенец или от железен затвор, а всяка дума падаше с гръм като хвърлен към дъното на вечността камък.
— Шибан религиозен подлизурко!
Пи Джей повтори думите и безмилостно ритна брат си, премазвайки ребрата му като със стоманен ботуш.
— Малко, целуващо броеницата копеле!
Още един ритник и още един, Джоуи се опита да се свие, за да се предпази, също като буболечка, насочила жилото си към света. Ала всеки ритник попадаше в целта — в ребрата, в бъбреците, в гърба — сякаш идваше не от човек, а от огромна преса, от обезумяла роботизирана машина. Тогава ритането престана.
С една ръка Пи Джей стисна Джоуи за гърлото, а с другата го хвана за колана на дънките и го понесе над земята като световен шампион по вдигане на тежести. Вдигна го и го захвърли.
Джоуи отскочи от каменната стена и падна на пода като счупена марионетка. В устата му изтрополиха счупени зъби. Давеше се в кръвта си. Гърдите го стягаха. Дробовете му бяха смазани и го боляха, може би имаше вътрешна рана. Дишаше трудно с конвулсивно хриптене. Сърцето му беше в аритмия. Пазейки равновесие по тънката нишка между съзнанието и бездънния мрак, Джоуи примигва през сълзи и видя как Пи Джей му обръща гръб и се насочва към Селест. Видя и пушката. Беше до ръката му.
Не можеше да движи крайниците си. Отчаяно се опита да достигне ремингтъна, но мускулите му се свиха в болезнени спазми. Ръката му едва помръдна и се отпусна безполезна на пода.
Заплашителен грохот се надигна под тялото му. Горещият под се тресеше.
Пи Джей се приведе над Селест; смяташе брат си за мъртъв.