Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 72

— Джоуи, изненадваш ме.

Брат му избърса потта от челото си с ръкав, но не отговори.

— Мислех, че имаме споразумение — добави Пи Джей.

Джоуи хвана пушката, която лежеше на пода до него. Но не я вдигна. Брат му можеше да избяга и да се скрие в преддверието, преди той да се изправи и да стреля. Освен това от това разстояние нямаше да го уцели смъртоносно, дори и брат му да не успееше да избяга навреме.

— Трябваше само да се върнеш в колежа като добро момче, да се върнеш при работата си в супермаркета, да се потопиш в ежедневието, да се отдадеш на сивия, скучен живот, за който си създаден. Ама ти държеше да си навреш носа тук.

— Ти искаше да те последвам тук — каза Джоуи.

— Е, май си прав, братле. Но не бях убеден, че наистина ще го направиш. Ти си просто едно религиозно хлапе, което обича да целува броеницата. Защо да предполагам, че на теб ще ти стиска? Дори мислех, че ще се върнеш в колежа и ще се хванеш на въдицата на тъпата ми история за мъжа от Пайн Ридж.

— Хванах се.

— Какво?

— Преди. Но не и сега.

Пи Джей се обърка. Той изживяваше за пръв и последен път тази нощ. Джоуи обаче вече я бе преживял по различен начин и само на него бе даден втори шанс да промени нещата.

Грабна трийсетте долара от пода и полуприкрит зад парапета, ги хвърли към брат си. Макар и смачкани, банкнотите прелетяха едва до вратичката на светилището.

— Вземи си среброто.

Пи Джей гледаше като попарен, но се окопити и отвърна:

— Какви глупости говориш, братле?

— Кога сключи сделката? — попита вместо отговор Джоуи, надявайки се да уцели право в десетката на побърканата фантазия на брат си и да пораздруса невероятното му самодоволство.

— Сделка ли?

— Кога продаде душата си?

Без да обръща внимание на думите на Джоуи, Пи Джей каза на Селест:

— Сигурно ти си му помогнала да го разгадае. Умът му няма тази тъмна способност, която да му позволи да прозре истината сам. И не може да се е сдобил с нея в часовете, след като отвори капака на багажника ми. Ти си интересна млада дама. Коя си?

Тя не отговори.

— Момичето на пътя — досети се Пи Джей. — Вече щях да съм те спипал, ако Джоуи не се бе намесил. Но коя всъщност си ти?

Скрити самоличности. Двулики хора. Конспирации. Пи Джей наистина живееше в сложния мелодраматичен свят на психясал параноик с религиозни халюцинации и явно бе зърнал у Селест някакво свръхестествено присъствие.

Момичето продължаваше да мълчи. Лежеше свито зад парапета с ръка върху пушката си.

Джоуи се надяваше, че Селест няма да стреля. Трябваше или да примамят Пи Джей навътре в църквата, или да го убедят, че пушките не са им нужни, тъй като и двамата са защитени от светата земя, на която се намират.