Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 74

— Друг път! — Пи Джей повиши тон. — Бог не ми даде нищо, когато се пръкнах на белия свят, нищо, нищо, освен собствения ми кръст, който трябваше да мъкна на плещите си. Той е агитатор за страданието, Бог, де. Истински садист. Нямах нишо, докато не сключих сделката.

Истината и логиката нямаха никакъв ефект върху брат му, особено след като психозата му се бе проявила още в детството. Отдавна бе затънал в талазите на лудостта. Единственият изход бе да играят неговата игра, да го окуражават, за да могат да спечелят предимство.

Пи Джей отново се обърна към Джоуи:

— Защо не опиташ и ти, Джоуи? Няма да ти се налага да учиш разни химни, да извършваш церемонии в горите, нищо такова. Просто го пожелай, отвори сърцето си и ще имаш приятел за вечни времена.

— Приятел ли?

— Както аз си имам Юда. Аз го призовах. Освободих го от ада за малко и в замяна той се грижи за мен. Юда има големи планове за мен, Джоуи. Богатство и слава. Иска да задоволявам всяко свое желание, защото той изживява всичко чрез мен — усеща момичетата, вкуса на шампанското, споделя прилива на сила, на могъща сила, когато е настанал моментът за убийство. Той иска най-доброто за мен, Джоуи, и прави всичко възможно, за да го получа. И ти можеш да си имащ такъв приятел, братле. Мога да ти помогна, наистина.

Джоуи остана потресен от невероятната сложност на извратената реалност, в която живееше Пи Джей, реалност на Фаустовски съдби, проклятия, сделки с дявола и обсебвания от зли духове, Ако цели двайсет години не бе чел книги за девиантната психология и за най-странните случаи на психоза, нямаше да проумее сложната същност на чудовището, с което си имаше работа. Със сигурност не е могъл да разбере Пи Джей първия път, когато преживя тази нощ, защото тогава не притежаваше необходимото знание.

— Просто трябва да го желаеш, Джоуи. И тогава ще очистим тази кучка, дето е с теб. Един от синовете на Долан е на шестнайсет. Едро момче. Можем да го нагласим така, все едно той е извършил всичко и после се е самоубил. Ти и аз — ще се измъкнем чисти и винаги ще бъдем заедно, по-близки от братя, по-близки от когато и да било.

— Пи Джей, за какво съм ти аз всъщност!

— Ей, ти не си ми нужен, братче. Не съм намислил да те използвам за нещо просто така. Аз те обичам. Не го ли знаеш? Обичам те. Ти си малкото ми братле. Нали така? Не си ли единственото ми братче? Защо да не искам да бъдеш с мен, да споделяме богатството ми?

Устата на Джоуи пресъхна, но не от внезапно увеличилата се отровна жега в църквата. За пръв път, откакто бе завил по пътя за Коъл Вали, му се прииска да пие.

— Мисля, че съм ти нужен само за да сваля разпятието вместо теб. Или може би да го обърна.

Пи Джей не отговори.

— Мисля, че си отчаян, защото трябва да завършиш започнатото и защото се страхуваш да влезеш в църквата, откакто я осветихме наново.

— Нищо не сте осветили — презрително процеди Пи Джей.

— Обзалагам се, че ако сваля разпятието и духна свещите, че след като разваля олтара и мястото стане отново безопасно за теб, ти просто ще ни убиеш, както беше решил.