Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 73

— Знаеш ли къде намерих трийсетте долара, Джоуи? — попита нагло Пи Джей.

— В чантичката на Бевърли Коршак. Сега ще ми се наложи да си ги взема обратно и по-късно наново да ги напъхам в джоба ти. За да осигуря доказателство.

Най-сетне Джоуи прозря каква роля му е отредил Пи Джей, Върху него щеше да падне вината за всичко сторено от брат му и за всичко, което Пи Джей тепърва щеше да стори тази нощ. Без съмнение убийството му щеше да прилича на самоубийство — религиозно хлапе, дето обича да целува броеницата, просто откача и избива дванайсет човека за сатанинската си церемония, после се самоубива, както в трилърите в късните часове.

Беше се избавил от тази съдба преди двайсет години, когато не събра смелост да поеме след Пи Джей по пътя за Коъл Вали, вместо това бе попаднал под ударите на орис не по-благосклонна от тази. Сега трябваше да се спаси и от двата варианта.

— Нали ме попита кога продадох душата си — рече Пи Джей.

Все още стоеше в преддверието.

— Бях на тринайсет, а ти — на десет. Попаднаха ми едни книги за сатанизма, за черните литургии — чиста работа. Вече бях узрял за тях, Джоуи. Правех скромните си церемонии в горите. Бях готов да ти резна вратлето, братче, да изтръгна сърцето ти. Но не се наложи да стигам дотам. Всичко се нареди много по-лесно. Знаеш ли, дори не съм убеден, че церемониите бяха необходими. Мисля, че бе достатъчно, че го исках адски много. С всяка своя клетка, с цялото си сърце, толкова го исках, че ме болеше — и точно това му отвори вратата към мен.

— На кого?

— На Сатаната, Дявола, Лукавия — иронично изрече Пи Джей. — Майчице, та той въобще не е такъв, Джоуи. Всъщност той е доста мил, пухкав стар звяр — поне за ония, които го почитат.

Селест все още стоеше свита зад паравана, но Джоуи се изправи на крака.

— Браво, братле — окуражи го Пи Джей, — не се страхувай. От ноздрите на батко ти няма да изригнат зелени пламъци, нито пък ще ми пораснат криле.

Подът на църквата беше много горещ.

По стъклата на някои от прозорците се кондензира влага и се оформиха фигури, подобни на лица на същества от други измерения.

— Защо го направи, Пи Джей? — попита Джоуи, преструвайки се, че вярва в разни неща като души, дяволи и сделки със сатаната.

— О, хлапе, още тогава ми беше дошло до гуша от немотията и се ужасявах, че като порасна, ще се превърна в същия безполезен боклук като нашия старец. Исках пачки в джобовете си, исках като стана голям, да карам скъпи коли, в които да примамвам момичетата. И нямаше начин това да ми се случи, докато бях просто едно от момчетата на Шанън, докато живеех в стаята до пещта на парното. Обаче след като сключих сделката — виж какво стана. Футболна звезда. Пълен отличник. Най-популярното момче в училище. Момичетата се редяха на опашка да си вдигат полите за мен, а дори като ги зарязвах, те пак ме обичаха, мечтаеха за мен и никога не казваха лоша дума по мой адрес. После дойде пълната стипендия за католическия университет — и това ако не е ирония на съдбата?

Джоуи поклати глава:

— Ти винаги си бил добър спортист, дори като дете. И винаги си бил много умен. Всички винаги са те харесвали. Ти винаги си притежавал тези качества, Пи Джей.