Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 21

Колата изрева и зави по пътя за Коъл Вали. Разплиска се много мръсна вода от локвите по пътя и Джоуи не успя да види каква е колата или да разгледа лицето на шофьора.

Когато пръските изтекоха, Джоуи свали стъклото на страничния прозорец. Другата кола намали. След около стотина метра стоповете светнаха и колата спря насред пътя.

— Не — промълви Джоуи.

Там, на пътя, червените стопове блестяха като очите на страховит демон, плашещи, но мамещи, ужасяващи, но хипнотизиращи.

— Не.

Джоуи се извърна и се взря в тъмната пелерина на нощта, за да зърне другия път — този, по който пое преди двайсет години. Тогава това бе грешният път, но не и сега. В края на краищата сега той не пътуваше към колежа както тогава; сега беше четирийсетгодишен мъж, бързаш към Скрантън, за да хване сутрешния полет за Питсбърг.

На пътя за Коъл Вали стоповете на другата кола светеха. Колата го чакаше.

Скрантън. Питсбърг. Вегас. Караваната. Нищожен, но безопасен животец. Без надежда… обаче и без гадни изненади. Червени стопове. Фарове. Бляскащи сред потопа. Джоуи затвори бутилката, без да отпие. Пусна фаровете и превключи на скорост.

— Исусе Христе, помогни ми.

Потегли по пътя за града.

Пред него другата кола тръгна отново. Бързо набра скорост.

Джоуи Шанън последва шофьора-привидение през завесата между реалността и някакво непознато място към вече несъществуващ град, към неизвестната съдба.

8

От вятъра и дъжда листата на надвисналите дървета се ронеха и падаха но пътя. Блъскаха се в стъклото на шевролета, задържаха се за миг подобни на прилепи с размахани крилца и после падаха, когато чистачките ги помитаха.

Джоуи запази дистанция от стотина метра зад другата кола и това му попречи да различи марката и модела. Каза си, че все още има време да обърне, да поеме по другия път и да отпътува за Скрантън, както беше планирал. Ала ако огледаше добре колата пред себе си, може би нямаше да има възможност да се върне. Интуитивно усещаше, че колкото повече научава за случващото се, толкова по-голямо ще е влиянието върху собствената му сьдба. Километър след километър, той се отдалечаваше от истинския свят в тази непозната страна на вторите шансове и най-сетне пресечката с междущатското шосе щеше да престане да съществува в нощта зад гърба му.

След известно време колите се натъкнаха на бял плимут с две врати — кола, която Джоуи беше обожавал като дете, ала не бе виждал такава от цяла вечност. Беше се развалила и шофьорът бе спрял край пътя. Три сигнални ракети бяха запалени край плимута и на ярката им светлина дъждът заприлича на кървав порой — дело на мистично, тъмно тайнство.

Колата, която Джоуи бе следвал досега, намали и почти спря до плимута, после отново ускори.