Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 49

Сър Мортимър спокойно пристъпи напред, застана, извисявайки се между назъбените ръбове на парапета и погледна надолу.

— Какво искаш? — забележителният му глас прогърмя към пиратите.

— Ще превземем замъка, и ще го изгорим, а теб ще разпънем на кръст — извика Абдул Хасан. — Това обаче ще стане само ако ни принудиш да си пробиваме път с бой. Давам ти възможност за избор. Излез сега и ни остави замъка. В такъв случай ти и всичките ти хора ще си тръгнете невредими. Повтарям — излез сега и ще те пуснем да си отидеш. Ние искаме само това, което е в замъка ти.

Сър Мортимър стоеше и не отговаряше, а само гледаше надолу към пирата. След дълга пауза мъжът с тюрбана изкрещя отново:

— Какво ще кажеш, английски рицарю? Отговори ми сега, защото няма да имаш друга такава възможност.

— Аз съм германец — извиси се гласът на сър Мортимър.

— Не ме интересува как се наричаш — извика Абдул Хасан. — Приемаш ли условията ми? Отговори ми сега. Няма да ти дам втори шанс.

Сър Мортимър гледаше замислено надолу. Секундите летяха, той вдигна бокала до устните си, но само сръбна от него и отново го свали. Бавно и внимателно завъртя китката си и изля съдържанието на чашата в празния въздух. Виното се разля по земята точно пред портата на замъка. После сър Мортимър хвърли и бокала. Металният съд падна по права линия върху каменните стъпала, удари се, отскочи, отново се удари и вече смачкан до неузнаваемост се дотъркаля в краката на Абдул Хасан. После сър Мортимър се обърна и се отдалечи от парапета.

Известно време долу бе тихо, а след това се надигна гръмогласен рев от страна на пиратите. На върха на кулата гласът на сър Мортимър се чу ясно в шумотевицата.

— Постоянно ще има стража от десет души! Всички ще спят въоръжени и… Бопре!

— Да, милорд — отвърна слаб мъж с меч на хълбока и европейски доспехи и стоманен шлем. Косата му бе тъмно кестенява и гъста. Лицето му бе с остри черти, но бе белязано от едрата шарка.

— Ти ще имаш задължението да следиш за стражата — каза сър Мортимър. — Специални часови ще пазят по стълбите. На портите също ще оставиш войници. Ще напълните този котел с олио и ще поддържате под него слаб огън, за да може при нужда бързо да се загрее. Независимо с какво се занимавам, дали спя или съм буден, ти веднага ще ми докладваш, ако пиратите започнат да щурмуват предната порта. Иначе ти ръководиш отбраната. За днес не очаквам да предприемат повече действия, но внимавай, когато ако се опитат да ни нападнат откъм скалите или да използват барут долу при стената или пък нещо друго, различно от обичайните средства.

— Да, милорд — отговори Бопре.

— Така, господа — обърна се сър Мортимър към Джим и Брайън, — защо не слезем пак долу? Занапред едва ли ще имаме много време за себе си.

Без да дочака отговор, домакинът се обърна, тръгна към стълбите и заслиза по тях. Джим и Брайън го последваха.