Читать «Драконът и джинът» онлайн

Гордън Диксън

Драконът и джинът

На Крейг Диксън и на тези, които го обичат.

Глава 1

Вече шест денонощия вятърът духаше постоянно и силно от северозапад. Беше толкова студено, че слугите се скупчваха около огъня в спалните си, навлечени с всичките си зимни дрехи и слушаха воя на виелицата, който според тях вещаеше близък апокалипсис. Вихрушката натрупа дълбоки преспи около крепостната стена и дори пред входа на замъка, и се наложи няколко човека да се спуснат с въжета от бойниците, за да изринат снега и да отворят портата.

Най-сетне вятърът спря, небето се проясни и през този ден времето беше тихо, но страшно студено. После започна отново да духа, но този път от югоизток и то по-силно от преди, а на втория ден от подновяването на бурята пред портата на Малънконтри се появи сър Брайън Невил-Смит.

Ковачът и един от стражите преведоха рицаря през двора до предверието на Голямата зала и криво-ляво му помогнаха да слезе от коня и да изтупа леда, наслоил се плътно по плаща и доспехите му. Войникът отведе животното в топлата конюшня, а ковачът, който явно беше с по-висок ранг от обикновените стражи, влезе заедно с Брайън, за да съобщи за пристигането му.

За голямо съжаление на ковача, той не успя да представи госта. Щом влязоха в Залата, видяха лейди Анджела Екерт, съпруга на сър Джеймс Екерт, господар на замъка Малънконтри и на всички прилежащи земи, която тъкмо обядваше. Тя веднага позна посетителя и го поздрави.

— Брайън! — извика Анджи от другия край на залата. — Откъде идваш?

— Отвън — отговори Брайън, който в повечето случаи разсъждаваше твърде буквално.

Той се приближи до главната маса, която стоеше на висока платформа и бе обърната към две други дълги маси, разположени под прав ъгъл срещу вратата. Обикновено тук седяха сътрапезниците с по-ниско обществено положение, но в момента масите бяха празни. Анджи обядваше сама, но бе заела съответстващото на ранга й място.

— Разбира се — каза Анджи, понижавайки глас, щом Брайън се доближи до нея, — но откъде си тръгнал?

— От вкъщи, от замъка Смит — отвърна Брайън с лека нотка на раздразнение в гласа. Откъде другаде можеше да идва в този студен януарски ден, и то след тежка зимна буря?

След миг обаче раздразнението му изчезна, защото видя храната и питието, поставени пред Анджи. Времето, което Анджела (пренесена принудително преди около три години заедно със съпруга си Джим от двадесети в четиринадесети век) смяташе за обедно, за Брайън си беше време за вечеря. Това представляваше основното му ядене за деня, а днес Брайън не бе хапвал нищо, след като бе закусил призори.

— Заповядай, седни! Веднага ще ти сервират храна и вино — покани го Анджи. — Сигурно си измръзнал до кости.

— Така си е — отговори Брайън със светнали очи. Въпреки че бе очаквал поканата, тя много го зарадва.

Слугите вече му приготвяха място в единия край на масата, така че да седне с профила си към Анджи. Самата тя седеше в същия край на масата, откъм дългата й страна. След като Брайън се настани, един прислужник дойде от сервизното помещение с димяща глинена кана, от която наля някаква топла течност в големия четвъртит метален бокал пред рицаря.