Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 47

Освен това имаше и войници, също явно невъоръжени, но понесли на ръце различни камъни, чиито размери варираха от бейзболна топка до малък пъпеш.

Брайън се бе приближил до парапета, за да огледа нападателите. Стоеше до сър Мортимър, който бе насочил вниманието си в същата посока. Джим също се присъедини към тях. Долу зигзагообразния път, водещ към стълбите и широко отворените порти на замъка бе изпълнен с множество хора, носещи различни неща — от брадва до торби с неизвестно съдържание.

Забелязаните преди малко галери маневрираха, насочвайки носовете си към плажа. Беше съвсем ясно, че имат намерение да приближат сушата колкото може повече. Всъщност галерите спряха и хвърлиха котва на не повече от десет или петнайсет фута от брега и през бордовете им започнаха да скачат мъже, които тръгнаха към брега. Бяха с различен ръст и на някои водата стигаше до кръста, а на други до раменете. Доспехите и оръжията им също бяха разнообразни, но преобладаваха кръглите дървени щитове и извитите мечове, които пиратите стискаха в ръце, докато приближаваха брега.

Щом излязоха от морето и стъпиха на сушата, нападателите се втурнаха с викове към селото и обитателите му, които се опитваха да избягат и да се скрият в замъка.

Пиратите не нападаха в определен строй, но много скоро мнозина от тях навлязоха между колибите. Джим очакваше да види как постройките почти веднага лумват в пламъци, но това не се случи. Нашествениците просто тичаха между къщите и преследваха бягащите селяни.

— Прашкари! — изрева сър Мортимър.

На върха на кулата имаше пет-шест стрелци с лък и почти три дузини прашкари. Те се наредиха до парапета с лице към плажа, отвориха торбичките на кръста си и извадиха по един дълъг каиш от два пласта кожа с разширение по средата, оформено като джоб. Прашкарите отново бръкнаха в торбичките и извадиха заоблени метални снаряди. Всеки стрелец спокойно намести по един снаряд в джоба на ремъка, хвана му двата края в една ръка и започна да го върти леко във вертикален кръг. Всички прашкари гледаха надолу към плажа, тежестта на снарядите в джобовете опъваше ремъците (които очевидно бяха най-важната част от прашките) до крайна степен, така че те се въртяха като палки в ръката на стрелците.

— Не се занимавайте с онези, които не са стигнали до пътя — каза сър Мортимър. — Заемете се с тези, които са близо до селяните. Започнете, когато ви кажа.

Мъжете стояха до парапета, размахали прашките си в привидно нехайство. Първите нападатели вече бяха много близо, само на няколко крачки от една старица, изостанала зад бягащите към замъка, когато сър Мортимър издаде заповедта. Тази част от пътя, която за миг остана празна зад селяните, сега бе пълна с марокански пирати.

— Сега! — извика сър Мортимър и всички прашкари, сякаш бе репетирано, пуснаха единия край на ремъците си, наклониха се напред и освободиха снарядите. Веднага след това всеки стрелец извади нов снаряд от торбичката си, закрепи го на мястото му в прашката и отново завъртя ремъците, подготвяйки се за нов удар.