Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 48

Долу резултатите бяха забележителни. Разбира се, от тази височина ударите на снарядите изглеждаха безшумни и, за разлика от стрелите, не се виждаше пръчка с пера по края, стърчаща от улучения човек.

— Балеарски прашкари! — извика Брайън със задоволство. — Това са балеарски прашкари, нали, сър Мортимър?

— Повечето от тях — промърмори домакинът с поглед, насочен към подножието. — Тренират от съвсем малки, подобно на стрелците с голям боен лък. Но прашкарите са по-евтини, не идват от далеч и от гледна точка на местоположението на моя замък е много по-лесно да складирам големи количества снаряди, които те хвърлят, отколкото грижливо изработените стрели за боен лък. Ако замъкът бъде нападнат и евентуално попадне под обсада, запасите от стрели не могат да бъдат попълвани. Прашките нямат обхвата на големия боен лък, но на близки разстояния, като в сегашния случай, стрелбата им е с отлична ефективност.

— Без съмнение! — възкликна Брайън.

Точността на прашкарите наистина бе изумителна. От върха на кулата Джим видя, че половината от най-близките нападатели изведнъж бяха повалени на земята. Тези, които още стояха на краката си, се обърнаха и панически побягнаха надолу по пътя. Пиратите, които отстъпваха последни също паднаха покосени, но останалите стигнаха до долния край на пътя, а прашкарите спряха да въртят оръжията си и погледнаха към сър Мортимър за следващи заповеди.

Домакинът поклати глава. Това явно бе знак да му донесат вино и един от стражите веднага му донесе чаша. Сър Мортимър стоеше с бокала в ръка, но не пиеше от почти преливащата червена течност. На върха на кулата цареше мълчание. Долу нашествениците вдигаха шум за две армии. Надничайки през парапета, Джим забеляза, че повечето пирати се събират в малкото пространство между селските колиби, където започваше зигзагообразния път към склона. Те виеха и яростно размахваха оръжията си, гледайки към замъка. Някои от пиратите явно имаха лъкове, защото изпратиха няколко стрели, но никоя от тях не достигна по-високо от три четвърти от височината на кулата, преди да рикошира в каменните стени и да падне.

— Изобщо не е чудно, че става така — отбеляза Брайън, заставайки до Джим. — Трудно е да прецениш разстоянието до мишената, когато гледаш към върха на толкова стръмен хълм.

Сър Мортимър отпи от бокала си. Още няколко стрели бяха изстреляни, за да се ударят отново безобидно в стената. Минутите минаваха, шумът долу все повече утихваше, докато и там не настъпи мълчание. После се чу силен глас.

— Английски рицарю! — извика гласът. — Сър Мортимър, знам, че си там. Аз съм Абдул Хасан, а това са моите хора. Не можеш да издържиш нашата атака. Искам да говоря с теб, сър Мортимър. Английски рицарю, покажи се на парапета.

През същия този парапет Брайън и Джим видяха, че тълпата долу се е разделила на две, за да даде път на висок мъж с червен тюрбан и дълга развяваща се роба. Непознатият стоеше в началото на склона. Беше по-висок от повечето пирати, но дори и от върха на кулата Джим успя да прецени, че човекът с тюрбана определено отстъпваше по ръст на сър Мортимър. Пиратът чакаше, вдигнал мургаво лице към замъка.