Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 50

Глава 9

— Когато се наложи, Бопре изпълнява функциите на мой оръженосец — каза сър Мортимър с необичайно тих глас.

Отново седяха около същата маса с нови три бокала, пълни с вино. Домакинът изчака слугата, който сервираше да излезе и отново заговори:

— Следователно Бопре се явява втори по ранг след мен. Ако той ви каже да направите нещо, ще се радвам, ако възприемете това като молба от самия мен. Не мисля, че в следващите два-три дни ще се случи нещо особено. Пиратите ще опитат всички лесни начини. Може да чуем как по покрива на кулата падат камъни или пък как се опитват да пробият приземната част на стената, но в това няма нищо страшно. Бопре ще се погрижи за всичко и ще ви повика само при крайна необходимост.

— Сър Мортимър — каза Брайън с равен глас. — Извинете ме, но изглежда съм ви разбрал погрешно. Стори ми се, че вие предлагате, ако се наложи, двама благородни рицари да се сражават под командването на оръженосец?

— Точно така — кимна домакинът и погледна Брайън право в очите. — Вие, господа, не познавате начина, по който се води войната в тази част на света, а Бопре има опит именно тук. Уверявам ви, че той ще се обръща към вас най-учтиво.

— Не е там въпросът, сър Мортимър — продължи Брайън. — Ние сме ваши гости, нали?

— Разбира се. Какви други бихте могли да бъдете?

— Надявам се, че е така — каза Брайън. — Освен това се надявам, че ако домакинът ми се нуждае от помощта ми, за да защити дома си, ще ме помоли за това лично, а няма да изпраща някой с по-нисък ранг от моя да ми нарежда.

— Много добре — каза сър Мортимър. — Сега ви моля именно за това.

— В такъв случай аз съм готов да помогна с всичко, което мога.

Джим усети как разговорът се насочва към него и започва да го притиска.

— Аз също, сър Мортимър — каза той.

— Значи постигнахме съгласие — обяви сър Мортимър, ставайки от мястото си. Той изобщо не бе докоснал виното си. — Въпреки, че поставих Бопре за отговорник за отбраната, замъкът си остава мой и решенията взимам аз. Трябва да внимавам с всичко, което става и затова не ще имам достатъчно време, за да обърна достатъчно внимание на гостите си. Сър Брайън, ще ви бъда задължен, ако приемете сър Джеймс в покоите, където ви настаних. Вещите, които вие, сър Джеймс, донесохте с вас на лодката, с която пристигнахте, вече са пренесени в стаята. Ако имате нужда от нещо, повикайте прислугата. Стига да е по силите ми, ще ви доставя желаното от вас. Сега моля да ме извините. Ще обиколя лично замъка, за да проверя как са изпълнени заповедите ми.

Сър Мортимър се обърна, тръгна към стълбището и слезе по него.

— Брайън… — започна Джим, но приятелят му вдигна показалеца си, допря го до устните си и Джим рязко млъкна.

Брайън се изправи, взе бокала и мълчаливо махна с ръка на Джим, който го последва, но остави виното си на масата. Двамата слязоха един етаж по-надолу и се озоваха на малка площадка с три врати. Брайън отвори лявата от тях и въведе Джим в стая, която явно изпълняваше функциите на спалня за гости.