Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 51

Противно на това, което Джим бе свикнал да вижда в английските замъци, тази спалня беше много по-просторна от обикновеното. Леглото също бе по-голямо, с четири колонки и пищен балдахин. Ролята на прозорец се изпълняваше, при това доста успешно, от една значително разширена амбразура. Капаци или стъкла обаче липсваха и при лошо време в стаята сигурно влизаше не само вятър, но и дъжд.

Вещите на Джим бяха струпани в един ъгъл и той със задоволство забеляза, че там е и личният му, навит на руло и съвсем чист дюшек. Помещението бе мебелирано още с маса и множество столове. Брайън внимателно затвори вратата след себе си, кимна към масата, седна с бокала си в ръка и посочи на Джим един стол.

— Джеймс — заговори Брайън с тих глас, — без да искам те вкарах в капан. Ако има някакъв начин да се измъкнеш оттук с магия, моля те да го използваш. Нападението над замъка на сър Мортимър не те засяга. Най-искрено съжалявам, че те въвлякох в това.

Джим погледна Брайън през масата и разбра, че той говори сериозно.

— Разбира се, че мога да се измъкна оттук с магия. Всъщност, и двамата можем да избягаме по магически начин. По-важното е обаче да разбера, ти в какво си се забъркал тук, Брайън.

Докато изговаряше тези думи, Джим осъзна, че е допуснал непростима грешка в общуването. Въпреки, че Брайън му бе най-близкият приятел, Джим му бе задал прекалено личен въпрос. Нямаше право да пита приятеля си защо се е оказал в тази или онази ситуация. Джим отвори уста, за да се извини, но Брайън заговори преди него, сякаш бе прочел мислите му:

— Няма нищо, Джеймс. Разбирам, че говориш така само от загриженост за мен. Ако можеш да избягаш, трябва да го сториш. Аз самият не мога да си тръгна.

— Защо не? — попита Джим.

— Дойдох тук, защото бях поканен — отвърна Брайън — от сър Мортимър, който срещнах в Епископи. Там гостувах на други почтени английски рицари, чиито дядовци са се установили в Кипър по време на ранните кръстоносни походи. Сър Мортимър се прояви спрямо мен като изряден домакин и аз не мога да не изпълня задължението, което като гост имам към него, особено, щом като той е в затруднено положение. При теб нещата не стоят така. Ти дойде да ме търсиш и ме намери обвързан към това място. Свободен си да си вървиш. Умолявам те, Джеймс, тръгни си, докато още можеш. Ако трябва да изпратиш вести на Джеронд и Анджела, кажи им, че когато си ме видял за последно съм бил добре и просто се е появило малко препятствие, което малко ще забави изпълнението на задачата, заради която потеглих.

Джим усети как Хоб отново се измъква от раницата на гърба му. Хобгоблинът се бе скрил, когато сър Мортимър прекъсна разговора за детството на Брайън и ездата върху пушека. Сега Хоб отново показа глава от багажа и дъхът му погъделичка ухото на Джим. Огледа се наоколо и възкликна щастливо:

— О! Дим и огън! Какво хубаво огнище! Милорд, може ли да разгледам комина?

— Разбира се, Хоб — кимна Джим и след миг сивата фигурка на хобгоблина подскочи от рамото му към огнището и изчезна. Джим отново се обърна към Брайън, чийто последни думи прозвучаха странно фалшиво.