Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 34
Гордън Диксън
— Искаш ли и аз да те наричам „господарю“, милорд? — попита тихо Хоб, седейки на рамото на Джим.
— Разбира се, че не. Не и ти, Хоб — отвърна Джим.
— Но нали ще ме пазиш? Нали не съм „всеки срещнат“?
— Не, разбира се — увери го Джим, — ти си моят Хоб от Малънконтри.
— Разбира се — повтори доволно Хоб. После се отпусна на рамото на Джим.
Глава 7
— Ето къде си бил, сър Джеймс! — сър Уилям Брутнър влезе с широки крачки в стаята на Джим. Краищата на копринените му източни одежди се развяваха свободно. — Търсих те навсякъде!
— Излязох да се поразтъпча по плажа и се разходих между дюните на брега. Денят е прекрасен.
— А също и доста топъл. Разходката ти я биваше: изпусна обяда. Да заповядам ли да ти донесат храна и напитки тук?
— Не, благодаря. Обикновено никога не пропускам обяда…
— Няма значение, всичко е наред — махна с ръка сър Уилям. Той беше нисък широкоплещест мъж, леко пълен, но иначе добре сложен. Квадратното му лице, издаващо, че е на средна възраст, беше загоряло и набръчкано от слънцето. Имаше сиви вежди, малки сиви мустачки и строго изражение.
— Ще те заведа в кафенето на къпалнята. Там ще ни сервират изискани блюда и чудесно вино, като на добри християни. Не е нужно да се преобличаш, обстановката е неофициална. Понякога се отбиват различни пътешественици… Впрочем, открихме твоя приятел, когото търсиш, сър Бруно.
— Искаш да кажеш сър Брайън? — попита Джим.
— Същият. С фамилия Невил-Смит. Запомних го заради името Невил. Ти спомена, че бил свързан с рода Невил от Раби.
— Точно така. Къде е той сега?
— Къде ли? Близо до Епископи, нататък по брега — отвърна безгрижно сър Уилям. — Не в самия Епископи, а в малко рибарско село, което е наблизо. Там се намира замъкът на сър Мортимър Брьогел. Той има няколко малки галери и от време на време пиратства наоколо, колкото да си изкара хляба. Сър Мортимър никак не е алчен. Най-много обича да си седи в залата на замъка, да пие и да играе на зарове. Хайде да тръг… — сър Уилям млъкна насред думата. Келб се бе появил до Джим в кучешкия си облик.
— Господарю — обърна се той към Джим, пренебрегвайки сър Уилям. — Може ли да говоря с теб?
— После! Изчезвай! — прошепна Джим.
Кучето мигом изчезна.
— Джин! — изрева сър Уилям. — Слушай, сър Джеймс, винаги съм оказвал гостоприемство на почтени господа, особено на такива, които идват от Англия, но това вече е прекалено. Джин! Как можа да доведеш в къщата ми джин?! Имаш ли представа колко е трудно човек да се отърве от джиновете? Християнски свещеник няма да се заеме с тази работа, така че ще трябва да намеря мюсюлмански. В повечето случаи обаче не се получава, защото мюсюлманският свещеник не е достатъчно съвестен и трябва отново да търся друг човек. Сто пъти предпочитам да се боря с призрак или гоблин7!
— Не се тревожи! — успокои го Джим. — Когато си тръгна, ще взема джина с мен. Ще ме извиниш, но след като си открил сър Брайън, аз отивам при него, без да губя повече време. Трябва да се срещнем възможно най-скоро.