Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 35

— Толкова много ли бързаш? Кафенето…

— Боя се, че да. — Джим се напъна да измисли някакво извинение и да тръгне час по-скоро. Точно сега изобщо не му беше до кафенета, вино или европейска храна, въпреки че атмосферата в къпалнята беше приятна. Изведнъж му хрумна нещо. — Чувал си за сър Джон Чандос, нали?

— Чандос? Да, разбира се — кимна сър Уилям.

— Смятам, че това е достатъчно — каза Джим, придавайки си възможно най-тайнствен и шпионски вид.

— Разбирам. Напълно си прав. Въпреки това е жалко, че няма да посетиш кафенето. Щеше да ти хареса.

— Сигурен съм в това — каза Джим. — Не мога да ти опиша колко съжалявам, че ще пропусна това. Много мило от твоя страна, че искаше да ме заведеш там.

— Моля, пак заповядай. Точно сега в къпалнята се събират все почтени господа. Те също ще съжаляват, че не са могли да се запознаят с теб. Ще отида да проуча как точно да стигнеш до Епископи и къде се намира замъкът на сър Мортимър — каза сър Уилям и излезе от стаята така бързо, както беше влязъл.

— Келб! — обърна се Джим към празния въздух.

Кучето се появи пред него.

— Какво има? — попита Джим.

— Аз също имам някои способности — каза Келб със самодоволен глас.

— Сигурно е така. Какво искаше да ми кажеш? — Джим вече ставаше нетърпелив.

— С методи, които само джиновете владеят, аз разбрах, че търсиш един друг човек и го намерих. Сега е близо до Епископи, в кула до едно малко крайморско селце. Виждаш ли колко ценен слуга мога да ти бъда, Велики?

— Не съм напълно убеден в това. Може би ти си се появил в кучешки облик пред кухненската врата на някой дом и просейки огризки, случайно си чул слугите да говорят, че аз търся един приятел рицар, за когото току-що се е разбрало, че се намира в Епископи?

— Слугите наистина ли говорят за това? — с учудване попита Келб. — Такова странно съвпадение е просто невероятно, но…

— Спри да се извиняваш. Казах ти, че когато взема решение по твоя въпрос, ще ти съобщя. Така и ще стане. Сега си върви!

— Тръгвам, господарю — поклони се Келб.

* * *

Джим потегли на югоизток покрай кипърския бряг в посока Епископи. Пътуваше с малка воняща лодка с латинско8 платно, което някога е било червено на цвят. Поради страх от пирати малобройният екипаж през целия път придържаше плавателния съд близо до брега. Собственикът на лодката — весел чернокос и черноок грък, чийто трима синове образуваха екипажа — обясни, че ще плават в плиткото, понеже големите тежки кораби на врага не могат да ги преследват там. Те биха могли да се доближат до самия плаж, където галерите биха се повредили сериозно.

— Какво ще стане, ако и крайбрежната вода се окаже дълбока? — попита Джим и докато произнасяше тези думи, усети, че нещо се размърда леко върху дясната му плешка. Там се бе скрил Хоб, сгушен на меко в голямата, подобна на раница торба, с която Джим пътуваше. За миг се изплаши, че хобгоблинът ще се покаже, за да се включи в разговора, но Хоб не издаде звук и си остана скрит в раницата.