Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 36

— Ако не можем да се измъкнем и да спасим лодката, спасяваме само себе си — обясни собственикът с тон на фаталист. — По-добре, отколкото да ни хванат, за да ни набият на кол или да ни разпънат.

Джим се замисли над казаното или по-точно се опита да се замисли. Смяташе, че е имунизиран срещу морска болест, след като вече бе пропътувал толкова голямо разстояние по море, започвайки от Британия. Всъщност, придвижването му ставаше по различни начини. По море или на кон, които купуваше от едно място и продаваше на друго. Също така летеше в драконов облик, но тайно и обикновено през нощта. От време на време заедно с малкия хобгоблин, който можеше да язди дима от огъня, пътуваха, яхнали пушека.

Джим се бе изкушавал да премине цялото разстояние от Англия до Кипър именно така, яхнал пушека, но трябваше да следва маршрута на Брайън и да се увери, че приятелят му не е бил пленен, хвърлен в тъмница, ранен или дори убит по пътя. Подобни неща се случваха често през Средновековието. И така, Джим посети всички градове и се свърза с всички хора, на които Брайън бе възнамерявал да гостува и бе сигурен, че другарят му е изминал целия път до Кипър и е пристигнал там преди самият Джим да се появи на острова.

Междувременно Хоб се бе проявил като приятен и мил спътник и Джим не съжаляваше, че го бе взел със себе си по настояване на Анджи. Тя искаше хобгоблинът незабавно да й съобщи, ако с Джим се случи нещо.

Едно от преимуществата на традиционните способи за пътуване бе изграждането на имунитет срещу морска болест. Или поне така си мислеше Джим до момента, в които се качи на тази малка подскачаща лодка. Клатушкането върху крайбрежните вълни накрая си каза думата. Чак до повръщане не се стигна, но усещаше студ и спазми в стомаха, които му пречеха да се съсредоточи.

— Значи ще оставим лодката на брега и ще бягаме — каза Джим. — Какво ще стане обаче, ако пиратите ни преследват и заловят мен, например?

Знаеше, че в Европа човек, облечен богато като него, със сигурност може да бъде задържан за откуп. Собственикът на лодката сви рамене и каза:

— Ще ви вземат всичко ценно и после ви чака същото, както и нас.

— Ако не се разделим — настоя Джим, — а преследващите ни пирати са малко на брой, можем да ги отблъснем.

Собственикът кимна рязко и Джим се обнадежди за миг, но после си спомни значението на жеста. Все още не свикнал с факта, че в някои близкоизточни райони кимването означаваше „не“, а поклащането на глава „да“. Въпреки отговора на лодкаря Джим почувства известно облекчение. Щом като останалите нямаше да останат и да се отбраняват заедно с него, той се чувстваше свободен да се погрижи първо за собствената си и тази на Хоб безопасност. В такъв случай трябваше само да се скрият някъде за малко, Джим да се превърне в дракон и да отлети, отнасяйки Хоб далече от всякакви пирати.

Така или иначе, през целия път не срещнаха никакви морски разбойници, а и на Джим не му прилоша истински. Въпреки това се зарадва, когато стъпи на каменистия бряг пред замъка на сър Мортимър. Всичко изглеждаше чудесно, с изключение на факта, че на плажа ги чакаха половин дузина изключително свирепи и въоръжени мъже с железни или кожени брони и шлемове. Ако се съдеше по лицата им, можеха да бъдат далечни братовчеди на собственика на лодката, но им липсваше неговата приветливост. Джим току-що бе слязъл на брега и един от стражите насочи меча си към гърлото му.