Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 33

— Бях избавен не от Сакар Ал-Джини, а от великия цар Соломон, син на Давид. Той залови Сакар Ал-Джини заедно с други зли джинове и демони и затвори всеки един от тях в отделна медна бутилка. Запечата бутилките с олово и ги подпечата със своя пръстен, а после хвърли Сакар Ал-Джини в Тивериадското езеро, където никога повече няма да върши никакви злини. След като цар Соломон затвори Сакар Ал-Джини в бутилката, силите, които ме държаха в огненото езеро отслабнаха и аз бях свободен.

— В такъв случай бедите ти са свършили. Не разбирам защо ми губиш времето — сърдито каза Джим.

— Уви! — проплака Келб. — Един глупав, любопитен морски великан взел бутилката, в която бе затворен Сакар Ал-Джини, за да я разгледа и махнал печата. Това е станало преди пет дни. Сега злодеят отново е на свобода. Изпълнен с гняв, той търси всички онези, които преди са му били слуги и най-вече мен, който избягах от наказанието, наложено ми от него. Той е много по-могъщ от мен и аз не мога да му се противопоставя.

Цялата тази история се стори на Джим твърде невероятна. Но от друга страна, той се намираше в свят, изпълнен с магия и населяван от необикновени създания. Всичко можеше да се случи. Сигурно Келб просто преувеличаваше и доукрасяваше житието си.

— Кой е глупавият морски великан, който е освободил Сакар Ал-Джини от бутилката?

— Не знам. Такива, които като мен за избягали от гнева на Сакар Ал-Джини, ми разказаха какво се е случило, но без подробности.

„Вероятността Ррнлф да е помогнал на Сакар Ал-Джини да избяга от бутилката не е голяма“, помисли си Джим. В двадесети век океаните и моретата покриваха около сто четиридесет и два милиона квадратни мили от земната повърхност. Едва ли тези цифри бяха много по-различни през Средновековието, което гарантираше достатъчно водно пространство за голям брой морски гиганти, които може би дори не се познаваха помежду си.

Ако Ррнлф бе причинил освобождаването на Сакар Ал-Джини, тогава може би Сакар Ал-Джини някак бе успял да унищожи или обезсили Ррнлф. Джим вече доста време не го бе призовавал, а пък можеше да се окаже, че този Келб е в състояние да помогне за много от нещата, за които Джим разчиташе на Ррнлф.

— Имаш ли къде да се скриеш, докато те извикам? — попита Джим.

— Да, господарю — отвърна Келб.

— Добре. Скрий се там и чакай. Ще те извикам веднага, след като обмисля някои въпроси. Запомни, че не съм ти обещавал закрила. Не я предоставям на всеки срещнат.

— Сигурен съм в това, господарю — каза смирено Келб.

— Тогава изчезвай. Ще те повикам, когато съм готов.

Джим се изправи на скалата, върху която седеше.

— Достатъчно време прекарахме тук, Хоб. Връщам се в Пафос, в дома на сър Уилям Брутнър.

Джим тръгна по плажа покрай дюните, които го деляха от Пафос — полуград, полусело, населено главно с местни гърци. Срещаха се обаче и неколцина наследници на кръстоносци от различни кръстоносни походи, които не бяха стигнали по-далеч от Кипър. Тези хора се бяха замогнали и живееха в почти европейски къщи — не точно замъци, но много удобни постройки. Сър Уилям Брутнър осигури на Джим храна и подслон, спазвайки обичая, прилаган от британската и европейската висша класа, когато срещне някой, принадлежащ от нейния социален кръг.