Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 19

Джим я погледи учудено.

— Нали вече решихме, че аз ще отида до Малвърн и ще науча новините?

— Да — гласът на Анджи се повиши с леко раздразнение, — но искам и двамата да говорим с Джеронд.

— Идеята е добра. Честно казано, Анджи, малко ми е съвестно, че не се съгласих, когато Брайън ме помоли да го придружа. Наистина трябва да разберем какво мисли Джеронд по въпроса. Може би… така или иначе, ще се срещнем с нея.

Джим се изправи.

— Сега ли? — попита Анджи.

— Още е рано.

— В това време дотам са три часа езда, а ако разговаряме по-дълго с нея, ще стане късно да се връщаме обратно. Това означава да нощуваме там, което пък значи, че ще трябва да си вземем постелките с нас. Обичам Джеронд, но не бих спала в някое от нейните легла без моите лични чаршафи, освен ако някой не ме принуди с оръжие. Не можеш ли просто да ни пренесеш до там с магия?

— Каролинус ме предупреди да не използвам магията прекалено много, въпреки че имам неограничена авансова сметка. Все се каня да ти разкажа за това, но в същия ден говорихме и с Брайън и съвсем забравих за Каролинус. Той ме предупреди винаги да внимавам и да използвам колкото може по-малко магия, така че да имам достатъчен запас при спешен случай.

— А не може ли да се превърнеш в дракон и да ме пренесеш по въздуха?

— Не — поклати глава Джим. — Драконът не притежава толкова голяма подемна сила. Възрастният човек тежи повече, отколкото един дракон може да носи. Спомняш ли си как в двадесети век ни разказваха стари народни приказки за орли, които отнасяли бебета? Истината е малко по друга. Бебето тежи над десет паунда2 и това е много повече, отколкото орелът може да носи. По същата причина аз не бих могъл с драконовото тяло да нося възрастен човек. Ще успея да те вдигна и да те транспортирам на късо разстояние, но ще остана без сили и накрая и на двама ни ще се наложи да ходим пеша.

Той се замисли за миг.

— Ти май не искаш да отида сам до Малвърн?

Отговорът се четеше върху лицето на Анджи.

— Прав си, не искам — отвърна тя. — Не мислиш ли, че все пак трябва да използваш магия поне този път?

— Точно в това е въпросът. До сега все си казвах „Само този път…“. Я почакай малко!

— Какво?

— Съвсем просто е. Ще превърна и теб в дракон и така почти няма да изхабя магическа енергия.

— Аз да стана дракон? Можеш ли да го направиш? — Изражението на изненада по лицето на Анджи бе съчетано с нотка на задоволство в гласа й. — Защо не? Никога не съм била дракон. Как не сме се сетили по-рано за това?

— Сигурно защото не ни се е налагало до сега — каза Джим. — По-добре си облечи дебели горни дрехи, в случай, че се наложи пак да се превърнем в хора, докато сме на открито.

Облечени подходящо, те се изкачиха на върха на кулата и Джим кимна на войника, който стоеше на пост.

— Слез долу да се стоплиш, Томас.

С поклон на благодарност стражът изчезна надолу по стълбите.

— Кога ще ме превърнеш в дракон? — попита Анджи.

— Веднага. Ела с мен.

Джим излезе на платформата, върху която се намираше големият казан (понастоящем празен). Този котел биваше пълнен с мазнина, която нагорещяваха, запалваха и изливаха върху евентуални нападатели, щурмуващи вратите на кулата. Джим стъпи на платформата и подаде ръка на Анджи. Сега и двамата стояха на едно ниво с парапета и гледаха през разредения въздух към дърветата и откритото пространство, заобикалящо замъка.