Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 20

— Мини няколко крачки встрани от мен, за да имаш повече място — каза Джим. — Така е добре. Ето, започвам.

Джим си представи наум себе си и Анджи като дракони. Дрехите им изчезнаха, но щяха да се появят отново веднага щом възвърнеха човешкия си облик. Отдавна бяха отминали онези ранни дни, когато се учеше как да използва магията и сам да се превръща в дракон, при което винаги унищожаваше дрехите, които носеше или пък се налагаше първо да се съблече гол.

— Добре изглеждаш като дракон — каза Джим на Анджи.

— Само ми правиш комплимент — усмихна се Анджи.

— Съвсем не. Ти наистина си един красив женски дракон. Ако бях истински мъжки дракон…

— Да приемем, че е така. Какво да правя сега?

— Само да скочиш във въздуха от края на платформата, да разпериш криле и да полетиш. Аз ще бъда плътно до теб. Повтаряй движенията ми — пляскането с криле, разперването им и планирането.

Анджи боязливо надникна от края на платформата към празния въздух. После каза:

— Джим размислих. Днес не искам да съм дракон.

— Стига глупости, Анджи.

— Страх ме е.

— Спомняш ли си какво ми каза, когато бяхме в драконовата пещера, малко след като дойдохме в тази епоха? Ти предложи да отлетя до Каролинус и да го помоля да ни помогне да се телепортираме обратно. Тогава и аз не горях от желание да скоча от входа на пещерата в празното пространство. Но ти настоя, че мога поне да опитам и каза, че вероятно ще се получи от само себе си, инстинктивно, след като се озова във въздуха. Помниш ли?

— Така ли съм казала? Е, сбъркала съм.

— Напротив, беше напълно права. Щом веднъж се окажеш във въздуха, всичко ще стане инстинктивно. Сегашното ти тяло си има собствени инстинкти и рефлекси.

— И така да е, не ме интересува — упорстваше Анджи.

— Освен това аз ще бъда до теб и ще те хвана с магия във въздуха, ако нещо се обърка — опита се да я успокои Джим.

— Не ме интересува. Страх ме е. Промених си решението. Превърни ме обратно… Джим, престани!

Последните й думи преминаха в писък. Използвайки по-голямото си тегло и размери, Джим просто бутна Анджи от ръба на каменната площадка. Тя отчаяно се опита да се задържи с нокти, но те само одраскаха камъка и се плъзнаха по него, а самата Анджи полетя в бездната.

— Това правят птиците майки с рожбите си, когато пораснат достатъчно, за да летят — каза Джим. — Птиците-бащи също — добави той, докато Анджи се олюля за миг на ръба и изчезна от погледа му.

Само след миг се чу гръмотевичен плясък на криле и Анджи профуча покрай него, набирайки трескаво височина, подобно на излитащ изтребител. Същото бе направил и Джим, когато за първи път бе скочил от ръба на споменатата драконова пещера. Тогава първата и единствена мисъл в главата му беше да не падне. Тази човешка мисъл, предадена на драконовото тяло, незабавно го бе накарала да използва всяка частица от големите си възможности за издигане, които драконовите криле притежаваха.