Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 18

— Амин! — с благодарност изрекоха Джим и Анджи.

Сър Джон бе произнесъл последните думи със съвършено безизразно лице и Джим едва прикри усмивката си с изкашляне. Представи си как мощният глас и твърдото становище на епископа са оказали ефект върху краля, който желаеше единствено да го освободят от управленските отговорности.

— Въпреки, че възнамеряваш да отпътуваш още утре, нали нямаш нищо против едно малко тържество — попита Джим.

— Ни най-малко, особено в този случай — усмихна се сър Джон.

И така те празнуваха в средновековен стил с най-доброто вино и отбрани ястия. И колкото и тайно да бе съобщена новината, тя се разпространи светкавично из целия замък и стигна до всички слуги, в резултат на което всички засияха от радост. Сякаш попечителството не бе присъдено само на Джим, а на всички обитатели на Малънконтри.

Всеобщата радост продължи до следващата сутрин, когато Анджи и Джим помахаха на сър Джон Чандос и свитата му, които напуснаха замъка и се отправиха на път. После вълнението постепенно отшумя, щом влязоха отново вътре и се качиха по стълбите към спалнята. И двамата дълго мълчаха, докато Анджи, гледайки през прозореца, заговори тихо:

— Сега си свободен да заминеш.

— Къде да замина? — попита Джим, въпреки че му бе пределно ясно за какво става дума и се чувстваше неловко.

— Знаеш какво имам предвид. — Анджи се обърна към него и го погледна в очите. — Вече си свободен да отидеш в Палмира, където е Брайън. Той сигурно вече е пристигнал там. Сега вече и ти можеш да го последваш.

— Не е така — отвърна Джим.

Анджи отново извърна поглед, сякаш изобщо не бе чула думите му.

— Знаеш ли — продължи тя със същия тих глас, — от известно време все си мисля за това, как бих се чувствала, ако бях на мястото на Джеронд, а ти се опитваш да намериш баща ми. Сигурно много бих се страхувала, ако Брайън не е с теб.

— Нашето положение е съвсем различно — каза Джим. — Заедно с Робърт Фалън вече ставаме семейство. Освен това съм дълбоко засегнат от факта, че не ми се доверяваш, ако Брайън не е с мен, за да ме пази.

Въпреки опита за шега Анджи не се усмихна. Погледна го сериозно и каза:

— Никак не е смешно. Разбира се, че бих била по-спокойна, ако Брайън е с теб.

— Така или иначе, вече му казах, че няма да отида с него. Сигурно отдавна е заминал и нищо повече не може да се направи.

— Дали наистина е така?

— Е, остава възможността да го настигна. — Джим започваше да се чувства неудобно. — Ти сериозно ли говориш, че искаш да замина?

— Разбира се, че не искам никъде да ходиш. Но може би греша. Може би трябваше да придружиш Брайън.

— Това никой не може да каже със сигурност.

— Не е така. Мисля, че трябва да отидем да поговорим с Джеронд.