Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 21

Джим също скочи от площадката и полетя след Анджи. Интензивното махане с криле бе по силите на един дракон, но го изтощаваше много бързо. След малко Анджи престана да блъска така бясно във въздуха и постепенно забави темпото. Най-сетне крилете й получиха възможност инстинктивно да се разперят в позиция за планиране върху въздушното течение. Джим се приближи.

— Къде съм? — попита ядосано Анджи.

— Ами… на около две хиляди фута3 над земята — отвърна той.

— Две хиляди фута… — Тя погледна надолу и замълча за миг. После възкликна: — Истина е!

— Тази височина е предостатъчна за прекия ни полет до Малвърн. Следвай ме. Свикнал съм да откривам топлите въздушни течения, като това, на което се носиш сега, и да ги използвам. Оттук ще планираме до дома на Джеронд. Представи си, че се спускаш с шейна по нанадолнище.

— Добре — съгласи се Анджи, но с тон, който подсказваше, че всъщност съвсем не е сигурна в това, което прави.

Все пак те продължиха да се носят по въздушното течение, издигайки се по спирала към по-топлия въздух и планирайки в избраната посока. После откриха друг въздушен поток и се понесоха върху него, докато можеха отново да полетят напред. Мина известно време, преди Анджи да проговори. Джим също си мълчеше, за да й даде възможност да свикне с новия начин на придвижване. Накрая Анджи заговори:

— Това не е пътят за Малвърн.

— Ще заобиколим заради вятъра, но няма да се отклоним много. Крилата ни са като платна на кораб и трябва да ги обръщаме според посоката на вятъра. Ще стигнем до замъка по обиколен път.

Отново последва дълъг период на мълчание, докато сменяха въздушните потоци и се издигаха над тъмните туфи от дървета отдолу, които бяха поели топлина от слънцето, затопляха въздуха над тях и образуваха въздушни течения. После Анджи каза:

— Никога няма да ти го простя, Джим. — Гласът й напразно се опитваше да звучи сериозно и сърдито. — Никога. Как можа да ме бутнеш от кулата? Можех да се пребия!

— Знаех, че няма да пострадаш. Аз също не се пребих, когато летях за първи път. Не можеш да паднеш, дори и да искаш. Тялото ти реагира, без да го осъзнаваш, точно като тялото на младата птица, когато майка й я бутне от гнездото.

— Все пак няма да ти го простя… Знаеш ли Джим, въпреки всичко, това е чудесен начин за пътуване. Харесва ми! Защо не си ме превръщал в дракон преди?

— Защото знаех, че няма да искаш да скочиш от върха на кулата.

Разбира се, това не бе съвсем вярно. Всъщност преди на Джим просто не му бе хрумвало да превърне Анджи в дракон. Но сега побърза да се възползва от благоприятната промяна в настроението й.

— Харесва ти, нали?

— Страхотно е! И изобщо не ми е студено. А наоколо е страшен мраз, с този силен вятър наоколо.

— Драконите не усещат студа, а само топлината. Сама ще го установиш. Освен това през повечето време се движим по посока на вятъра, така че на практика той не духа срещу нас.