Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 17

— Намери ли го? Чудесно! При това е в добро състояние. Подай ми го!

Оръженосецът му подаде сгънат квадратен пергамент със зашити краища.

— Свободен си — каза сър Джон на оръженосеца си и се обърна към Анджи и Джим с пакета в ръка. — Предполагам, че трябва да изчакам някой по-тържествен момент от срещата ни, за да ви връча това, но знам, че сте нетърпеливи да научите какво има вътре и затова…

Сър Джон предаде пакета на седящия до него Джим, който с мъка превъзмогна непреодолимото си желание да даде писмото на Анджи, за която съдържанието на пергамента имаше много по-голямо значение, ако вътре пишеше това, което очакваха. Но етикетът на епохата изискваше сър Джон да даде писмото на Джим, защото той беше отговорният, определен от закона получател.

Джим свали ножа от колана си и разряза шнура, който държеше пергамента затворен, пакетът се разтвори и образува лист с тежък печат, поставен върху ивица по-малък пергамент, промушен между два разреза на края на писмото, така че печатът висеше надолу като медальон на човешка шия.

Джим погледна текста върху листа. Беше на съвсем разбираем средновековен латински, изписан от чиновническа ръка с шрифт, характерен за епохата и адресанта и украсен с различни сложни заврънкулки, включително и с често срещаните „копиеносци“ — вертикалните черти на някои букви бяха продължени нагоре и леко удебелени, така че думите сякаш носеха копия.

Джим прочете написаното сравнително лесно:

„Edwardus Dei gracia Rex Anglie et Francie et dominus Hibernie omnibus ad quos presentes litere pervenerint saluten…“.

Докато гледаше думите, латинският текст се разми, изгуби очертанията си и се превърна в английски. Това беше същата магия, която Джим прилагаше, за да превежда не само различните езици, като френски, но и безбройните различни диалекти, както и речта на вълците и останалите животни, на един обикновен съвременен английски, разбираем и за Анджи.

На английски текстът гласеше:

„Ние, Едуард, по Божията милост крал на Англия и Франция и владетел на Ирландия, приветстваме всички, до които се отнася настоящето писмо.

Що се касае до Робърт Фалън, син на Ралф Фалън, барон на Чен, понастоящем починал, и попечителството над гореспоменатия Робърт Фалън, докато той достигне възрастта…“

Погледът на Джим се плъзна бързо надолу по страницата. Текстът съдържаше точно онова, на което той и Анджи толкова се бяха надявали. Попечителството бе присъдено на Джим. В края на писмото стоеше кралският печат, който Джим бе забелязал още при отварянето. Без да каже дума, той подаде пергамента на Анджи. Очите й се напълниха със сълзи.

— Да го отпразнуваме! — радостно извика Джим. — Не знам как бих могъл да ти се отблагодаря, сър Джон. Не очаквах отговорът на молбата ни да дойде толкова скоро. Всъщност мислех, че може да отнеме години, преди да се реши подобен казус.

— Понякога наистина минава много време — отвърна сър Джон. — Но в този случай приближените на краля решиха, че би било най-добре, ако Негово величество се погрижи своевременно за сигурността и бъдещето на младия Робърт Фалън посредством специален указ, който не минава през обичайната процедура. Би трябвало да благодарите специално на добрия епископ на Бат и Уелс, Ричард де Бизби. Той лично посети двореца, и доводите му ти да бъдеш определен за настойник оказаха силно влияние върху Негово величество, Бог да го благослови!