Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 16

Сър Джон свали шлема си с изискан жест.

— Сър Джеймс, лейди Анджела! — каза той. — Нося ви специални новини и искам да ви ги съобщя пръв. Идвам направо от Лондон. Защо не влезем вътре.

— Разбира се — каза Джим и потърси с поглед оръженосеца си.

Но Теолуф вече бе тук заедно с един от стражите, готов да отведе войниците на сър Джон до конюшните, а после и да им предложи храна и напитки. Самият Теолуф пристъпи към черния жребец и хвана юздите му, докато сър Джон скочи от седлото.

— С ваше разрешение, сър Джон, ще отведа коня ви в третия бокс до вратата на конюшнята, където ще получи най-добрите грижи. Мога ли да попитам за името му?

— Казва се Тонер де Бодри.

— Насам, моля, Тонер де Бодри — каза Теолуф, обръщайки се към бойния кон с цялото полагаемо му се уважение.

Сър Джон се присъедини към Джим и Анджи и тримата заедно тръгнаха към Голямата зала. Джим вече бе почти замръзнал и предпочиташе да влязат по-бързо вътре, но добрите маниери изискваха да вървят към залата съвсем бавно.

— Моля да остана само за през нощта, защото имам спешна работа на запад — обясни сър Джон. — Пътят ми минаваше покрай замъка Малвърн, където се надявах да срещна сър Брайън, без да се отклонявам чак до замъка Смит. Исках да му предам поздрави лично от Негово величество по случай победата му на коледния турнир у графа на Съмърсет. Негово величество е бил очарован от описанието на турнира, направено от Ричард де Бизби, епископ на Бат и Уелс. За съжаление, сър Брайън бе заминал за Божи Гроб, лейди Джеронд де Чени беше така добра да ме подслони за през нощта. Впрочем трябва да отбележа, че аз самият бях силно впечатлен от начина, по който тролът на графа, разбира се с вашата помощ, се отнесе към тези петима добри наши рицари. Струва ми се, че той наистина е един необичаен трол и по размери, и по характер.

— И аз мисля така — съгласи се Джим. — Но на турнира не те видях сред публиката, поне не близо до графа…

Джим млъкна и му се прииска да си прехапе езика, въпреки че думите вече бяха изречени. Заради общественото си положение, а и поради военния си чин, сър Джон би трябвало да седи много близо до графа, но на турнира бе седял другаде.

— О, бях седнал на една от по-долните пейки до един стар мой познат от военните походи — поясни безгрижно сър Джон. — Не пропуснах и минута от зрелището…

Той се обърна към Анджи.

— Най-силно ме впечатли забавлението, което организирахте за нас през третата нощ на Коледа, милейди.

— Благодаря ви — усмихна се Анджи. — Аз самата се наслаждавах на организирането му не по-малко от зрителите.

Разговаряйки, тримата влязоха в топлата зала. Джим забеляза, че сър Джон никак не бърза да премине към въпроса, заради който бе дошъл. Сигурно носеше лоши новини, най-вероятно за новопоявилата се пречка в процедурата по осиновяването на Робърт Фалън и сър Джон възнамеряваше да им ги съобщи внимателно, може би по време на обяда.

Обаче Джим грешеше. След като седнаха на главната маса и малко побъбриха на вино и понички с плодов пълнеж, оръженосецът на сър Джон дойде в залата и застана до масата, чинно изчаквайки да бъде забелязан. Най-сетне сър Джон му обърна внимание.