Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 15

Глава 4

Близо пет седмици нито Джим, нито Анджи споменаха за Брайън или Джеронд. Това бе твърде необичайно, защото обикновено обсъждаха подробно всички подобни събития. В този случай обаче Джим се чувстваше виновен спрямо Брайън, а подозираше, че и Анджи изпитва същото, така че темата негласно бе обявена за деликатна.

Положението за дълго остана така, като полузабравено главоболие, което се обажда от време на време, когато човек няма за какво друго да мисли. Все пак, с течение на времето, то се явяваше все по-рядко, докато един ден извън крепостните стени неочаквано се чу силният звук на сребърен фанфар. Това не бе грубият рев на овчарския или пронизителния писък на ловджийския рог, а беше звук, издаван от истински музикален инструмент. След малко един от стражите се спусна тичешком от караулната при портата и срещна Джим и Анджи точно на вратата на Голямата зала, докато излизаха, за да видят сами какво става.

— Милорд! Милейди! — извика задъханият страж, младеж с обичайните за областта сини очи и рошава рижа коса. — Ив Мортън ме изпраща да ви съобщя, че сър Джон Чандос идва насам с дузина войници на коне.

— Приветствайте го и веднага го пуснете да влезе! — нареди Джим. — Тичай обратно и кажи на тези при портата, че трябва най-любезно да го поканят вътре.

Вестоносецът се завъртя и веднага хукна обратно.

— За толкова време би трябвало вече да са разбрали, че сър Джон винаги е добре дошъл тук — промърмори Джим.

— Те просто си вършат работата — каза спокойно Анджи. — Откъде да знаят дали сър Джон не ни е станал враг след последното си посещение тук? Подобни неща се случват често в тази епоха.

— Права си — съгласи се неохотно Джим. — Бих дал всичко, за да имаме нещо като домофон, свързващ портата с Голямата зала.

Той сви зиморничаво рамене. Въпреки че денят бе слънчев, а крепостната стена спираше хладния ветрец, Джим и Анджи бяха излезли с дрехи, подходящи за отоплените помещения на замъка. Времето бе ясно, слънчево и сравнително тихо след отминалата буря, но все пак още бе февруари.

— Ив Мортън само си изпълнява задълженията — повтори Анджи.

— Така е — съгласи се окончателно Джим.

Ив Мортън бе назначен за началник на стражата, след като Теолуф зае поста оръженосец. Ив бе изключително подходящ за длъжността и в интерес на истината, Джим тайно осъзнаваше, че Мортън знае много повече от него за това, как трябва да се защитава един замък и как трябва да се организира стражата на портата.

Вратата вече се отваряше към моста над крепостния ров, когато се чу трополенето от копитата на първите два коня и сър Джон влезе в двора. Беше сравнително млад мъж, елегантен както винаги, яхнал голям черен жребец, който размахваше опашката си така гордо и бодро, като че ли сега започваше пътуването си. Конят изпръхтя и спря в двора.

— Сър Джон! — извика весело Джим. — Радвам се да те видя!