Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 14

— Джим! — възкликна тя, вдигайки поглед от масата. — Къде беше?

— Отбих се у вдовицата Тебитс, която бе свършила дървата за огрев. После случайно забелязах, че сър Хъбърт има проблеми с една крава, заклещена в дупка. Накрая се оказах толкова близо до къщата на Каролинус, че реших да се отбия и при него и да се опитам да подобря отношенията ни. Знаеш, че този въпрос ме тревожи след гостуването у графа.

— Много се забави. Вече почти се свечерява.

— Разговорът с Каролинус се проточи повече, отколкото очаквах. От самото начало той ме попита дали съм готов за едно следващо приключение. Отговорих му, че не съм готов за никакви приключения и че двамата с теб искаме да поживеем спокойно, като обикновени хора.

— Казал си на Каролинус всичко това?

— Да. И то направо.

— Значи, засега няма нищо, което да те отдалечи оттук?

— Точно така. Бъди сигурна в това.

— Така и ще направя. Брайън е в Голямата зала.

— Брайън? Какво го води насам?

— Иска да съобщи нещо важно на двама ни едновременно и затова те изчака да се върнеш — каза Анджи и се изправи. — Нека да слезем долу. Брайън сигурно вече добре си е побъбрил с твоя оръженосец.

Оръженосецът на Джим бе бившият войник Теолуф, понастоящем повишен в ранг, тъй като не се намери никой друг, подходящ за длъжността. Теолуф имаше близо петнадесет годишен опит в същия вид военна дейност, която бе смисълът на живота на Брайън. Рицарят едва ли би говорил с Теолуф, ако той беше само обикновен страж или началник на стражата, какъвто бе предишният му пост. Но сега Теолуф беше оръженосец, тоест заемаше достатъчно висок чин, за да може един рицар да разговаря с него. И все пак Джим бе готов да се обзаложи, че докато Брайън седи на масата, Теолуф стои прав до него.

Самият Джим не можеше да се отърве от навика, характерен за двадесети век, да кани всеки един да седне с него, като равен. Анджи лесно бе успяла да се приспособи към факта, че по-нисшестоящите стоят прави, докато говорят с нея. Тя, наред с Брайън и годеницата му, се опитваше да накара Джим да остави лошия навик да кани слугите да седнат.

Сега Джим се справяше по-добре, но все още понякога допускаше старата привичка. Слугите, инструктирани от Анджи и Джон Стюарт, обикновено просто не обръщаха внимание на поканата на Джим.

Нарежданията на Анджи донесоха голямо облекчение на прислугата. Истината бе, че слугите се чувстваха неудобно, когато сядаха в присъствието на Джим — по същия начин би се чувствал след петстотин години някой, който не знае дали използва правилно приборите за хранене на изключително официална вечеря.

Когато Анджи и Джим влязоха в Голямата зала през сервизното помещение, близо до главната маса, Теолуф стоеше (както бе очаквал и Джим) пред подиума, на който бе масата. Брайън седеше в обичайната си изправена поза на конник, но се бе облегнал с единия си лакът на масата и с размахване на показалец подчертаваше важността на темата, по която говореше в момента с Теолуф.