Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 13

Джим усети хладни тръпки по гърба си. Каролинус бе толкова сериозен, че направо го плашеше.

— Сигурно ти е известно, че ни грози някаква опасност, за която аз още не знам, но ще се нуждая от магия, за да се спася — предположи Джим.

— Не! Съвсем не! — категорично заяви Каролинус. — Казах ти всичко това, като общо правило, което трябва да запомниш. То е най-важното от всички правила, особено когато се впускаш сам в магически операции.

— Непременно ще го запомня — кимна Джим.

— Чудесно! — каза Каролинус. — Спомняш ли си схватката с Тъмните сили при Прокълнатата кула? Тогава ти казах, че съм извървял дълъг път, докато се сдобия с магическия си жезъл. Голямата магия не е лесна работа. Никоя магия не дава отговор на всеки въпрос и не важи за всяка ситуация. Необходимо е първо да разчиташ на самия себе си, на собствената си воля и на собствените си умения.

Каролинус млъкна рязко и се изкашля. После заговори бодро с обичайния си тон:

— Има ли нещо друго, за което искаш да поговорим?

— В момента не — каза Джим и почувства голямо облекчение, защото се върнаха към обикновения, приятелски разговор след злокобните съвети, които му даде Каролинус. — В замъка всички сме добре. Щом времето се пооправи, ще те посещавам по-често.

— Радвам се да го чуя — усмихна се старият магьосник. — Предполагам, че си долетял дотук, а не си използвал магия.

— Нямах и намерение да я използвам. Много ми харесва да летя. Като се замисля обаче, превръщането ми в дракон и обратно не е ли също употреба на магическа енергия?

— В твоя необикновен индивидуален случай не е. Ти се появи в този свят като дракон и когато се връщаш към човешкия си облик, цялата използвана магия се изравнява.

— В такъв случай — въздъхна Джим, — ще изляза навън, за да се превърна отново в дракон.

— Би било добре — каза Каролинус.

Навън Джим се преобрази и полетя обратно към замъка. След около двадесет минути кацна на плоския, ограден с назъбен парапет покрив на кулата на Малънконтри, точно под флагщока, на който леко се развяваше знамето с неговия герб. Приветства го обичайният предупредителен вик, който бе мъжкото съответствие на учтивия писък на вдовицата Тебитс. Джим кимна на часовоя, превърна се в човек, слезе по стълбите и влезе в спалнята.

Анджи бе там, седнала на маса, с множество книжа, разпръснати пред нея. Занимаваше се с нещо, което никоя здравомислеща лейди от четиринадесети век не би искала да я заварят. Тя водеше домашното счетоводство.

Всъщност за него трябваше да се грижи Джон Стюард. Анджи обаче установи, че Джон изцяло в съответствие с неписания обичай, бе прибрал в личния си джоб една доста прилична част от сумата, необходима за поддръжката на замъка. Неприятно изненадана от този факт, Анджи се посъветва с Джеронд, която също прегледа сметките и стигна до заключението, че Джон е крал твърде умерено. Всъщност, той дори не се е възползвал от всички възможности. Джеронд горещо посъветва Анджи да остави нещата така, както са.

Но Анджи бе твърдо убедена, че всичко трябва да се върши по един по-разумен начин, характерен за двадесети век. Тя лично пое работата по счетоводството, а на Джон Стюарт даде като компенсация две годишни заплати. На практика те леко надхвърляха сумата, която Джон бе откраднал. Оттогава със сметките се занимаваше самата Анджи и ги водеше по-стриктно, отколкото Джон го бе правил някога.