Читать «Бараяр» онлайн - страница 88

— О, познах я веднага. Видяхме я от другата страна в деня, когато прибрахме Елена.

— Правилно. — Лицето му се смекчи. — Радвам се, че се връщаш, мили капитане. Да те виждам толкова болна… Не съм се чувствал толкова безпомощен и безполезен откакто бях на единайсет години.

Това бе годината, през която смъртния взвод на лудия император Юри бе убил майка му и брат му.

— Шт — каза тя на свой ред. — Не, не… така е добре.

На следващата сутрин й свалиха всички системи. Остана само кислородът. Последваха дни на спокойно ежедневие. Оздравяването й вървеше по-гладко от това на Арал. Както й се струваше, тълпи от хора, предвождани от министър Вортала, идваха да го виждат по всяко време. В стаята му бе инсталиран комуникационен пулт въпреки лекарските протести. Куделка беше с него по осем часа на ден в качеството си на негов заместник.

Куделка изглеждаше много мълчалив — потиснат като всички останали. Но не толкова болезнено, колкото хората, свързани с тяхната провалила се служба за сигурност. Дори Илян се сви, когато видя Корделия.

Арал я разхождаше внимателно нагоре-надолу по коридора по два пъти на ден. Виброскалпелът бе направил по-чист разрез през корема й, отколкото например от саблен удар, но не и по-плитък. Оздравяващата рана обаче я болеше по-малко от дробовете. Или от сърцето. Коремът й беше леко отпуснат, но определено не бе вече пълен. Тя бе сама и пуста, беше отново самата себе си след петте месеца на това странно, двойно съществувание.

Един ден доктор Хенри дойде с инвалидна количка и я отведе на кратко пътешествие до своята лаборатория, за да види къде е инсталиран репликаторът. Тя погледа как бебето й мърда на видеосканерите и проучи техническите отчети на екипа. Нервите, кожата и очите на техния обект даваха насърчителни резултати от тестуването, но Хенри не беше съвсем сигурен за слуха, поради фините кости в ушите. Хенри и Вааген бяха добре подготвени учени с почти бетански възгледи — тя ги благославяше мислено и им благодареше на глас, а после се върна в стаята си, чувствайки се невероятно по-добре.

Обаче когато капитан Вааген нахлу в стаята й на следващата сутрин, сърцето й слезе в петите. Лицето му беше като гръмоносен облак, а устните му — стиснати и сурови.

— Какво има, капитане? — попита припряно тя. — Да не би нещо с втората серия калций?

— Прекалено рано е да се каже. Не, състоянието на бебето ви е непроменено, миледи. Проблемът ни е свързан с вашия свекър. Генерал граф Воркосиган ни посети тази сутрин.

— Оо! Дошъл е да види бебето? А, добре. Той е ужасно объркан от тази нова технология. Може би най-накрая започва да преодолява емоционалните си задръжки. Графът възприема новите причиняващи смърт технологии достатъчно лесно, нали е стар ворски боец…

— На ваше място не бих бил такъв оптимист но отношение на него, миледи. — Той пое дълбоко дъх, намирайки убежище в официалността на стойката си. — Доктор Хенри си помисли същото като вас. Разведохме генерала из цялата лаборатория, показахме му апаратурата, обяснихме му теориите си за лечението. Бяхме абсолютно честни, както бяхме и с вас. Може би прекалено честни. Той поиска да разбере какви резултати очакваме. По дяволите, ние не знаем. И точно така му казахме. А той почна да подхвърля намеци… ами, накратко, генералът първо помоли, а после и заповяда на доктор Хенри да приеме подкуп, за да отвори спирачния кран. Да убие плода. Мутацията, както каза той. Пратихме го по дяволите. Но той се закле, че ще се върне.