Читать «Бараяр» онлайн - страница 86

— Сигурна ли сте, че не искате да спите по време на всичко това? — попита я за последен път доктор Ритер.

— Не. Искам да гледам. Раждам за пръв път. — „А може би и за последен.“

Той се усмихна.

— Смело момиче.

„Какво момиче, но дяволите, аз съм по-стара от теб.“ Тя усещаше, че доктор Ритер би предпочел да не го гледа.

Хирургът Ритер застана неподвижно, хвърляйки последен поглед наоколо, сякаш проверяваше мислено готовността на инструментите и хората. А също на волята и нервите.

— Хайде, Ритер, мой човек, да приключваме с това — каза Вааген, потропвайки нетърпеливо с пръсти. В гласа му преливаха странно нотки на саркастично подтикване и топло, искрено окуражаване. — Моите наблюдения показват, че излющването на костите вече е започнало. Ако процесът на разпадане се развие прекалено, няма да ми остане основна маса, от която да надграждам. Сега започвай да режеш, после ще си гризеш ноктите.

— Сам си гризи ноктите, Вааген — каза меко хирургът. — Само още един път ме сбутай с лакът и ще накарам санитаря да ти натика разширителя в гърлото.

Много стари приятели, прецени Корделия. Но хирургът вдигна ръце, пое дъх, стисна виброскалпела си и разряза корема й със съвършено овладян замах. Санитарят последва плавно движението му с хирургическия ръчен трактор, затваряйки кръвоносните съдове. Изтекоха само няколко мънички капчици. Корделия усети натиск, но не и болка. С още няколко разреза Ритер отвори матката й.

Прехвърлянето на плацента бе далеч по-трудно от обикновеното цезарево сечение. Деликатната плацента трябваше по химичен и хормонален път да бъде убедена да се освободи от богатата на кръвоносни съдове матка, без да бъдат силно увредени многобройните й устици, после да се освободи от маточната стена в течаща баня от силно обогатен с кислород хранителен разтвор. После репликаторната гъба трябваше да се приплъзне между плацентата и маточната стена, а плацентните устици трябваше поне частично да бъдат накарани да се съединят наново върху новата си матка, преди цялата каша да се извади от живото тяло на майката и да се постави в репликатора. Колкото по-напреднала беше бременността, толкова по-трудно бе прехвърлянето.

Пъпната връв между плацентата и бебето се наблюдаваше и при нужда с хипоспрей се инжектираше допълнителен кислород. На колонията Бета това би се извършвало от съвсем малък уред, а тук края нея кръжеше тревожен санитар.

Първият санитар започна да влива прозрачната яркожълта баня-разтвор в матката й. Тя я изпълни и преля, застича се по тялото й. Сега хирургът работеше на практика под вода. Прехвърлянето на плацента несъмнено бе сложна операция.

— Гъбата — каза меко хирургът. Вааген и Хенри избутаха маточния репликатор до Корделия и извадиха маточната гъба. Хирургът си играеше безкрайно с малкия ръчен трактор. Корделия погледна надолу към закръгления си — толкова леко закръглен — корем, но не видя ръцете му. Потрепери. Ритер се потеше.

— Докторе… — Санитарят посочи към нещо на видеомонитора.