Читать «Бараяр» онлайн - страница 87

— Мм — каза Ритер, вдигайки поглед. После продължи да бърка в нея. Санитарят мърмореше, Вааген и Хенри мърмореха — хладнокръвно, професионално, успокоително… беше й толкова студено… Течността, преливаща през бялата преграда на кожата й, промени рязко цвета си от розов в ярко, яркочервен и потече много бързо.

— Стегнете това — изсъска хирургът.

Корделия само мерна под ципата мънички ръце, крачета, влажна тъмна главичка, извиваща се под облечените в ръкавици ръце на хирурга — заприлича й на полуудавено котенце.

— Вааген! Сега можеш да вземеш това твое нещо, ако го искаш! — изръмжа Ритер. Вааген бръкна с ръце в корема й и сякаш черни облаци замъглиха погледа на Корделия, главата я заболя и внезапно избухна в блестящи искри. Мракът се изду и я погълна… Последното нещо, което чу, бе отчаяният съскащ глас на хирурга:

— О, по дяволите!…

* * *

Сънищата й бяха замъглени от болка. Най-лошо беше задушаването. Тя се задушаваше отново и отново, плачеше за глътка въздух. Гърлото й беше пълно с нещо, което го запушваше, и тя се опитваше да го издращи, докато не вързаха ръцете й. После сънува мъченията на Ворутиър, умножени и лудо оплетени, продължаваха с часове. Обезумелият Ботари бе коленичил на гърдите й и тя изобщо не можеше да си поеме дъх.

Накрая се събуди с прояснена глава, сякаш излезе от някакъв подземен адски затвор на Божия свят. Облекчението й бе така дълбоко, че отново заплака — без глас, без да отваря очи. Можеше да диша, макар да я болеше и да не можеше да се помръдне. Но можеше да диша. Това бе достатъчно.

— Шт-шт. — Един дебел, топъл пръст докосна клепките й, изтривайки влагата. — Всичко е наред.

— Наистина ли? — премига тя и отвори очи. Беше нощ и изкуствената светлина се разливаше топло из стаята. Лицето на Арал се надвеси над нея. — Нощ… ли… е? Какво стана?

— Шт. Беше много, много болна. Получи силен кръвоизлив по време на прехвърлянето на плацентата. Сърцето ти спира на два пъти. — Той овлажни устните си и продължи: — Травмата, като капак на натравянето, прерастна в солтоксинова пневмония. Вчера ти беше ужасно лош ден, но най-лошото мина.

— Колко… време?

— Три дена.

— Оо. Бебето, Арал, как… е? Подробности!

— Всичко е наред. Вааген докладва, че прехвърлянето е било успешно. Загубили са около трийсет процента от планцентната функция, но Хенри е компенсирал това с обогатен и повишен приток на окси-разтвор. Изглежда, всичко върви добре или поне толкова добре, колкото може да се очаква. Във всеки случай бебето е все още живо. Вааген е започнал първия си експеримент по лечението с калций и ни обещава да докладва скоро. — Той я погали по челото. — Осигурен му е приоритетен достъп до всякаква апаратура, доставки или санитари, включително и външни консултанти. При него са един цивилен педиатър и Хенри. Самият Вааген знае за военните отрови повече, отколкото всеки друг — на Бараяр или където и да било. В момента не можем да направим повече. Тъй че почивай, любов моя.

— Бебето — къде е?

— А, можеш да видиш къде е, ако искаш. — Той приповдигна главата й и посочи през прозореца. — Виждаш ли втората сграда с червените светлини на покрива? Това е отделът за биохимически изследвания. Лабораторията на Вааген и Хенри е на третия етаж.